СЛАДОСТРАСТНИ МОЙРИ
Виждах паяжинки – златни с капчици, пулсираха, а зад тях всичко беше неясно, разлято, като импресия. Смучеше ме, привличаше ме, преизпълваше ме с възбуда и лишаваше от разум. Стягаха ме паяжинките, оплитаха ме, лишаваха ме от воля, отдавах се на тяхната, съпротивявах се колкото да ми бъде по-сладко когато се предам. Толкова еротично беше безсилието, невинно, опияняващо. Какво се готвех да направя и защо. Развлечение ли? Нормално, твърде обяснимо, не ми е по-характера, не според представите ми за развлиечение. Не се залъгвах, че после няма да имам угризения. Нямам сърце за изневери, маломощен съм, страдам от тревожност достигаща мания за преследване. Не мога да я овладея, струва ми се, че излъжа ли съм излъган, че не мога да скрия нищо в себе си. Освен това обичам съпругата си. Трябваше да се появи някога, за да оцелея. Дори не знаеше в какъв момент се срещнахме, това премълчах, нямаше и да разбере, тя не знаеше, че носи живота. Нямаше да ми повярва. Гаснех, бях разр ...