И дойде ред на мечтаното сутришно кафе със стара приятелка в опушеното квартално барче.
- Знам, че е банално, но какво друго да те питам...Чукна ли яйцата.
- Чукнахме се с моя,...изплескахме всичко...
- Щастливка, и как беше...
- Как, ужас. В бързината забравила съм да сваря яйцата и ги боядисах така. Мама донесе от нейните, той милото не яде нейни неща, нещо го е страх, и взе от моите яйца...И нали все иска да е отдолу, да не ме обиди, го подложи...Аз чукнах по-силно със спортна злоба както се казва, яйцето му се счупи и желтък, и белтък потекоха по новите му риза и дънки.
Едва се одържах да не прихна в смях... Ужас.
следва 4
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados