30 jun 2009, 19:41

След любовта

  Prosa » Otros
2.1K 0 0
1 мин за четене

След любовта
Какво остава след любовта? След времето, в което си обичал някого с цялата си същност и си му давал всичко, от което се нуждае. Какво става с местенцето, в което се е крила любовта, която са ти давали? Тогава остава само празният телефонен номер, празнотата в гърдите ти. Остават тъмните улици. Когато сте били заедно, те са сияели. След любовта остава лекото свиване на стомаха ти, когато усетиш аромата на познатия парфюм. Или слабото вълнение, чувайки гласа му. След любовта остава рана, а след нея белег, който не заздравява никога. Споменът също не си отива, но той бледнее ли, бледнее. Остават усилията да си спомниш усмивката му. Остават изчезналите вече минути, прекарани с него. Остава самотата, която е замръзнала в сърцето ти за последно, оставайки сама. След любовта остава огромното пространство, в което си я пазела и закриляла точно нея – твоята любов. След любовта остава желанието да достигнеш частта от теб, която ти бе отнета и ти липсва. Това парченце го няма сега. Но винаги го има въпросът дали ще си го върнеш, но този път завинаги. След любовта остава изчерпалата се надежда с купищата въпроси. Остават и вече пресъхналите очи, мокрите кърпички и накъсани снимки, разхвърлени по пода. След любовта остава новият бял и празен лист с новата химикалка, с която ще създадеш новата история. От самотата си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Грънчарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...