След толкова изминали години

Prosa » Otros

1.8K 18 13

понякога се питам - аз къде съм?

Нима в това, в което днес не вярвам,

или в това, което ще отмине лесно...

Нима стопих се там - в далечината,

която страшна диря в мен остави

и впива нокти леденият вятър

на времето затворено в кръвта ми.

В далечното поле ме има още,

макар и някога изгубен безвъзвратно,

под цветето склонило малък ъгъл

със сянката попила във земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Дълбоко съм трогнат от чудесните коментари, от оценяването на стиха и от поставянето му в Любими. Благодаря на всички вас, които отделихте от времето си, за да подкрепите този стих. С вниманието си ме мотивирате да продължавам да пиша. Да имате една вълшебна и творческа седмица!

2021-09-13T22:24:35+03:00
калина (Калина калина)

Издълбоко поетична проза! И вечният Хамлетов въпрос...
Прекрасно, различно и точно твое!
Поздравления, Младен!

2021-09-07T23:37:12+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Често задаван въпрос. Губим се и се намираме, търсим себе си и всеки път във всеки отрязък от времето сме различни!

2021-09-06T22:29:57+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Хубаво, но натъжаващо стихотворение.

2021-09-06T21:18:28+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, скъпи приятели и колеги за вашата подкрепа чрез стойностни коментари и стимулиране чрез оценки, и поставяне на сърчица!

Бъдете здрави и вдъхновени! Честит да ви е светлият празник - Съединението на България!

2021-09-06T08:35:50+03:00

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prosa 3.8K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prosa 4.2K 4.9

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prosa 3.7K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prosa 2.6K 5.0

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prosa 3.9K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prosa 2.2K 5.0