След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима в това, в което днес не вярвам,
или в това, което ще отмине лесно...
Нима стопих се там - в далечината,
която страшна диря в мен остави
и впива нокти леденият вятър
на времето затворено в кръвта ми.
В далечното поле ме има още,
макар и някога изгубен безвъзвратно,
под цветето склонило малък ъгъл
със сянката попила във земята.