След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима в това, в което днес не вярвам,
или в това, което ще отмине лесно...
Нима стопих се там - в далечината,
която страшна диря в мен остави
и впива нокти леденият вятър
на времето затворено в кръвта ми.
В далечното поле ме има още,
макар и някога изгубен безвъзвратно,
под цветето склонило малък ъгъл
със сянката попила във земята.
© Младен Мисана All rights reserved.
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
