4.09.2021 г., 0:36 ч.

След толкова изминали години 

  Проза » Други
1084 18 14

След толкова изминали години

понякога се питам - аз къде съм?

Нима в това, в което днес не вярвам,

или в това, което ще отмине лесно...

 

Нима стопих се там - в далечината,

която страшна диря в мен остави

и впива нокти леденият вятър

на времето затворено в кръвта ми.

 

В далечното поле ме има още,

макар и някога изгубен безвъзвратно,

под цветето склонило малък ъгъл

със сянката попила във земята.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Често си задавам този въпрос. Браво
  • Дълбоко съм трогнат от чудесните коментари, от оценяването на стиха и от поставянето му в Любими. Благодаря на всички вас, които отделихте от времето си, за да подкрепите този стих. С вниманието си ме мотивирате да продължавам да пиша. Да имате една вълшебна и творческа седмица!
  • Издълбоко поетична проза! И вечният Хамлетов въпрос...
    Прекрасно, различно и точно твое!
    Поздравления, Младен!
  • След толкова изминали години
    понякога се питам - аз къде съм?
    Често задаван въпрос. Губим се и се намираме, търсим себе си и всеки път във всеки отрязък от времето сме различни!
  • Хубаво, но натъжаващо стихотворение.
  • Благодаря ви, скъпи приятели и колеги за вашата подкрепа чрез стойностни коментари и стимулиране чрез оценки, и поставяне на сърчица!

    Бъдете здрави и вдъхновени! Честит да ви е светлият празник - Съединението на България!
  • Прекрасно е. Винаги пишеш толкова хубаво.
  • Красиво и замислящо!...
  • Благодаря ви за подкрепата, колеги по перо и приятели!
    Пожелавам ви светла неделя и много успешна, и вдъхновена, нова седмица!
  • Прекрасен стих! Творецът, изгубен във времето, неспокоен и вечно търсещ..."и впива нокти леденият вятър на времето затворено в кръвта ми." Поздравления за стиха! Беше удоволствие да прочета!
  • Великолепно е, Младене!! Лирическият е във вечността…
    “и впива нокти леденият вятър
    на времето затворено в кръвта ми.”… настръхнах! Аплодирам те, приятелю!
  • Както винаги - особено. Дали е проза? Студената емоция е като горещ меч...
  • Жестоката равносметка на съвестта!
    Тук константната величина е с реалните измерения на чувствата си.
    Поздравления за творбата, Младен!
    Бъди жив и здрав поете, за да четем твоите прекрасни творби!
  • Невероятно красиво, сякаш извира от душата, Младен, но макар, че " впива нокти леденият вятър" , няма да те унищожи, нито, да отвее таланта ти. А твоя душевен атом, ще се слее с вечността и ще пулсира с нея! Насладих се и ти благодаря, за доставеното удоволствие!
Предложения
: ??:??