Странно как изглеждат нещата, погледнати през очите на времето. Колко различни могат да бъдат, след като не се чувстваш... знам ли – наранен, застрашен, сам...
Казват, че времето лекува - не! То просто помага нещата да бъдат видени по- отчетливо, а грешките да бъдат осъзнати. Но за съжаление късно. Факторът време никога не може да бъде върнат назад. Миналото никога не се повтаря, а настоящето определя бъдещето.
Не можеш да върнеш случилото се, когато си осъзнал грешките си, няма как да промениш нещата. Остава ти само да знаеш, че си сгрешил и тая тъпа болка да е вечно около теб и покрай сърцето ти, за да те стяга на празниците и да припомня за себе си в делниците.
Казано е от пророци стари - „ времето е велик магистър - имаш ли го, ще научиш всичко за живота”. Сигурно е така! Но когато нараняваш с ясното съзнание, че това няма да доведе до нищо друго, освен до болка, само защото си бесен или не преценяваш трезво нещата. Тогава кой е виновен? Този, който те е докарал до това състояние, ...