Не можем да живеем с половината от себе си – показах ти и некрасивото и недостойното - демонстрирах тъмната си страна – осъзнатия недостатък на горделивия с добротата си човек.
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и със собствената си тъмнина един друг се целехме – смъртоносни бяха куршумите... многократно бяхме улучени - убихме себе си и всичко помежду си.
Не знам как стигнахме дотам.... преживявам всеки ден мислейки за теб!
Когато си със затворени очи не виждаш изход само безизходица – не отворихме на време очите си... ти опита да затвориш твоите завинаги... немислимо... побиват ме тръпки!
Скриха те от мен – не трябваше – не търся причини, но това доопропасти малкото възможно и останало.
Знам, че беше редно да се дръпна, да се отдалеча, да се изолирам – иначе щеше да е непоносимо, неизживимо.
Некадърно те обичах, но те обичах по дяволите. Колебаех се на моменти, съмнявах се и в двама ни.
Ако сега се по ...