portishead (Милен Пеев)
48 164
2 jul 2010, 8:27

Сливане 

  Prosa
606 0 3

Не мислех, а по-скоро усещах как потъвам под повърхността на събитията между две крайности - вакумирани във времето... Зад мен имаше позната неизвестност, а пред мен просто светлосенки от щрихи - леко загатнати, избивайки като симпатично мастило върху белите страници...
Мислех, че всичко се случва толкова лесно, за да Я преоткрия... Но това са само мисли, които се забиват като карфици в сънищата - препарирайки ги и само усещах свободата ù, като освобождаване... Усмивката ù е това, което ме е изпълвало винаги, от отдавна изгубени животи и дори сега да е далече, е взела търсещия ми поглед и ми е оставила в замяна стоплящата си усмивка, за да не я търся... И тогава писането надига адреналина, като падане от високо, преди да се събудя... Просто се заковавам в Пълнолунието и времето спира, а пространството не съществува, защото  крилете ми го обезсмислят...
Тя не се вижда, Тя просто се усеща навсякъде, но е неуловима в периферията си и само да погледна в себе си... се улавям за Нея, следвайки Я назад в безвремието, където няма спомени, а само Тя - пречупен миг от мита... Преди да се слеем в Безкрая...

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обгръща ме безумно твойта нежност в ежедневната тишина....
  • От дълбочината ти, усещам заливаща ме топлина през коридорите на мисълта - разтапящя се от светлината на усмивката ти...
  • Аз съм толкова далече, а всъщност толкова близо до теб, почти в ръцете ти, дори до лицето ти и те докосвам, шепна, чуваш ме, даже ме виждаш и знам, че ме усещаш, знам че съществувам, знам че съм обичана...Знам, че ме има и че всичко наоколо се разпада при чуване на името си, изречено от твоите устни и довято от вятъра през хиляди километри, настанени във въздуха, който витае сега около мен, гали ме и тези твои думи се разпадат на малки частици безкрайна нежност тук.., а там откъдето идват знам, че е също нощ и знам, че някой ме мисли, по-точно живее с мен, откъсвайки ме от реалността и настанявайки ме в безкрайната Вселена, като един миг..красота..а Тя е вечната създателка на любовта, която стои вечно нащрек и мори и дави до бездънност нарочените си души, за да ги съедини отново и отново........
Propuestas
: ??:??