30 sept 2007, 19:50

Сложно е дори и за мен...

  Prosa
1.1K 0 2

Понякога човек, оставайки с мислите си, бива връхлитан от безброй спомени, заровени в миналото, но именно желанието да ги зърне отново, го тласкат към безвъзвратното... истинските хора прощават и оставят на времето да заличи раните... но за някои рани времето никога не е достатъчно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познато... Адски познато...
    Поплачи си малко. След това избърши сълзите и не се връщай повече назад... Така се опитвам да направя аз.
  • Не жали за това, което не можеш да промениш... Гледай напред!

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...