Странно нещо е любовта. Мислех си, че съм открил това, което ме прави щастлив, а се оказва, че е поредната неудачна връзка. Случи ми се да изпадна в комични ситуация –  резултат от разминаването на представите ми и  действителността.

   Аз съм тих и затворен човек, останах неженен най-вероятно поради факта, че на младини прекалено много избирах и всички жени ми се струваха неподходящи за мен. Вече на възраст съм променил мнението си и се възползвам от всичко, което животът ми поднася. Изоставих старата придирчивост и започнах с лекота да общувам и да търся връзки с представителките на нежния пол. 

   Един слънчев следобед след работа имах уговорена среща с Еми /Емилия/, така се наричаше новата ми любов, за която бях се хванал като удавник за сламка, въпреки че знаех семейното ѝ положение – омъжена жена. Опасността от съпруга ѝ придаваше особено очарование на любовната ми връзка. Ласкаех се, че тя предпочита мене и използвах всеки момент, когато е сама, за да затвърдя позицията си на мъж. Еми беше тигрица в леглото, десет години по-млада от мене, и успешно заработваше парите, които ѝ давах. Кълнеше се, че съм много добър, а за мъжа си винаги говореше негативно, понякога снизходително и твърдеше, че природата изобщо не го е надарила. Емилия беше весела жена, която доста добре си правеше сметката и ме използваше  да ѝ пазарувам, да ѝ купувам неща, за които мъжът ѝ нямаше да ѝ даде пари.  Бях щастлив по своему и считах, че парите са средство по пътя към щастието.

   Позвъних на вратата ѝ, чу се превъртането на ключа и пред мен се появи Еми – руса, къдрокоса, със закачлив и дяволит пламък в очите.

   – Пепи! Така се радвам! -тя ме поведе бързо към спалнята, явно не желаейки да губим излишно време в приказки, пък и мъжът ѝ след около час и половина трябваше да се прибере.

   Аз имам един недостатък, поради заболяване на венците съм изгубил зъбите си на долната челюст и се налага да използвам протеза, доста добре направена, но все пак причинява известно неудобство и когато се любим, я махам и оставям на нощното шкафче. Струваше ми се, че без нея съм по-добър любовник.

Еми отиде до кухнята, за да донесе уиски, но… дяволът си нямал работа. Тя се върна обратно силно притеснена и уплашена.

    –Тръгвай си бързо! Мъжът ми се връща!  Слизай по стълбите, за да не се засечете по асансьора!

Изненадата не беше приятна. Почувствах се притеснен и бързо напуснах  апартамента. Напрежението ми дойде в повече и напълно забравих за протезата. Емилия ме остави и се втурна обратно. Останах сам. Мислех си, че още не съм виждал мъжа ѝ и любопитството ме накара да се кача един етаж нагоре. Минутите ми се видяха цяла вечност. Най-после вратата на асансьора се отвори и видях средно висок мъж. Още не можех да различа чертите на лицето му, но ми се струваше някак познат и когато мъжът се обърна и позвъни на вратата, прехапах устна и чак сега усетих, че съм забравил протезата. Но това е Сашо, с него бяхме колеги и приятели от доста време. Емилия отвори, огледа се и залепи една целувка на устните му. А мене никога не е целувала на вратата – не без завист разсъждавах аз. Нима ѝ е любовник! Сега в съзнанието ми се яви самодоволната усмивка, с която Сашо ми се похвали за новата си любов – млада и хубава. Нямаше съмнение, иначе защо Еми да ме лъже, че се прибира мъжът ѝ. Така значи, аз плащам, а той е само любовник, а може би и той плаща. А аз вярвах, че съм незаменимият, този, който ѝ е разкрил истинската страст и любов! Не жена, а дявол! В съзнанието ми кънтеше единствено думата, подходяща за случая -  глупак.

   Не усетих как се прибрах вкъщи, дори липсата на протезата не ме вълнуваше.Така и не успях да си я взема от Еми, в суматохата и притеснението да не я види Сашо, тя беше я хвърлила в тоалетната и пуснала водата след нея. А аз? Аз си поставих импланти, за да предотвратя друг подобен случай. Въпреки че сме колеги със Сашо,  двамата не си говорим и има защо.