Оплака с жена ми. На излизане изпуснала входната врата и оная треснала. Върху й се нахвърлил един комшия – Марин, наричан Дрисльото.
Бе, то аз внимавам, ама и на мен ми се е случвало да изпусна вратата. Виждал съм и други, обаче забележки не правя – ами случва се, да не са утрепали някого…
След седмица гледам – Марин в гаража си. Отивам и му казвам учтиво: „Ако още един път държиш такъв тон на жена ми, ще те спукам…“
Оня грабва една дрелка, насочва я, пуска я и стреснат отстъпва. Измъкнах дрелката, хвърлих я. Взе някаква тояга. Отнех му я пак с голи ръце, изръгах го с върха й в корема и я метнах назад. Тоя се сви в ъгъла… Честна дума, разбрах защо му викат Дрисльото… Направо с беше насрал от страх – очите опулени, устата трепери…
Тръгнах, тоя се опита да демонстрира нещо си, обърнах се и го видях как бързо затваря вратите на гаража и се крие зад тях…
На павилиона за вестници е мой познат. И ми казва: „Какво е това на ръката ти?“. Гледам – кървава черта от основата на показалеца та до л ...