Слънцето и златната роза
Имало едно време една бедна жена. Тя живеела сама, далеч, в едно закътано място, където не минавали често хора. Жената много искала да си има детенце, за което да се грижи, а то да разнообразява дните ù. Затова всеки ден тя молела Бог да я дари с рожба.
Веднъж, докато отправяла поредната си молитва, край нея случайно минала непозната. Тя чула молбите на жената. Доближила се до нея и ù казала:
- Не тъжи повече! Ти ще имаш дъщеря, но не каква да е, а невероятно красива. Неземната ù хубост ще е равна само на Слънцето – рекла тя.
Отдалечавайки се, непознатата се обърнала и отново заговорила:
- Но не забравяй, когато момичето порасне, аз ще дойда! Тогава ти ще трябва да ми подариш това, което поискам! – и си тръгнала.
Жената много се зарадвала на думите ù, че веднага ù обещала да ù даде каквото поиска в замяна. Желанието ù да бъде майка било по-силно от всичко. Но не знаела, че зад миловидното лице на непознатата се крие зла орисница, която обичала да си играе със с ...