На най-прекрасното място на земята се издигал огромен дворец. Той бил заобиколен от високи планини, загадъчни гори и дълбоко синьо море. Със своите чудни форми се извисявал гордо сред необятната красота. В него живеел добрият принц Клайн. Природата била щедра и го дарила с този приказен рай.

               Един слънчев ден той излязъл в гората на лов. Бил сам и яздел предпазливо сред старите дъбове. Някъде далече ехтeли изстрели. Ловната дружинка била по следите на стадо елени. После всичко утихнало. Клайн се любувал на горската прелест и се наслаждавал на чистия въздух. Вятърът галел листата и те трептeли мелодично на фона на песните на волните птици. Принцът се вглеждал в клоните на дърветата. Усещал нещо странно и потайно, потънало в тъмната растителност. Всичко било изумително съвършено.

               Ненадейно зеленото спокойствие било нарушено от силен писък. Клайн веднага се насочил към мястото, откъдето идвали тревожните викове. Чувало се кънтене на падащи камъни, което зловещо нарушавало тишината. Пред него се открил живописен каньон. Слязъл от коня си и погледнал внимателно в пропастта. Скалата се ронела, а отломките ù се сипели и губели в дълбочината. Дочул мъчително стенание.

            – Помощ! Чува ли ме някой? Помощ, помогнете ми! – проехтял женски глас с молба за спасение.

               Клайн видял млада девойка, която висяла между оголените камъни. Държала се за дебел корен, който я спасявал за момента.

            – Спокойно, виждам те! Дръж се! Ще ти помогна! – викнал ù принцът.

              Тя погледнала нагоре с надежда. Видяла човешкия силует и стиснала още по-здраво корена. Клайн се вързал с въже, което преметнал  през коня си и легнал над пропастта.  Протегнал силните си ръце към нея и рекъл:

            – Хвани се за мен! Внимателно!

              Тя се вкопчила за него и той бързо я издърпал на повърхността. Сложил я да легне на влажната земя. Била доста изплашена и притеснена.  Клайн я гледал загрижено и стискал ръката ù. Навел се към нея, за да провери дали е добре.  Избърсал сълзите ù, които се стичали на черни струйки по нейното бяло лице. Докато галел нейната нежна кожа, се вгледал в сините ù очи. Изведнъж съзрял невероятно очарование в нейния топъл поглед. За съжаление девойката била доста изподрана, а роклята ù изпокъсана. Принцът искал да ù помогне с каквото може.

            – Как си? Боли ли те нещо? – попитал я той с мек и спокоен глас.

              Тя го погледнала разтревожено и му отвърнала:

            – Добре съм. Не се притеснявай!

             В този миг усетила състрадание и сигурност. Въпреки че слънцето я заслепявало, красотата на Клайн изпъкнала пред очите ù. Русите му коси се разпилявали по неговото мургаво лице. Сини искрици от настойчивия му поглед се

впили в сърцето ù. Клайн прокарал пръсти в заплетените ù руси къдрици и  отстранил  полепналите клечки и сухи листа. Младата девойка, щом осъзнала, че е в безопасност,  продължила да  говори:

           – Бях в гората, чух изстрели и се изплаших. Хукнах да бягам, но щом стигнах до пропастта, подхлъзнах се и паднах в нея. Бях много невнимателна. Сега се радвам, че съм добре. Благодаря ти! Ти ми спаси живота. Аз съм Вайла – представила се младата девойка и тогава забелязала, че ръката ù все още била в топлата му длан.

           – Казвам се Клайн. За мен е удоволствие да си до мен и то невредима – рекъл ù той с усмивка.

             Вайла се сбогувала и тръгнала към дома си. Клайн потупал коня си, подсвирнал на кучето и тръгнал обратно през гората. За този ден  приключил с лова. Яздейки, той бавно се промушвал сред вековните дървета. Зелените листа шумели приятно, а слънчевите лъчи се мъчели да се преборят с тях, за да намерят пролука. Навред се носел свеж аромат на мокра дъбова кора и диви ягоди.

             Сред цялото това ухание и спокойствие, вплетена в клоните на дърветата, живеела горската магьосница Аманда. Тя обожавала да следва Клайн по време на лов. Скришом го наблюдавала, защото била влюбена в него. Тя нямала човешка душа и любовта ù била твърде мистична. Принцът дори не подозирал за нейното съществуване и не знаел за обичта ù. Аманда притежавала зловещи способности. Постигала своето със зли магии. Видяла как Клайн спасил Вайла и в нея се породила жестока ревност. Съскала из клоните и не намирала спокойствие.

            – Неговите ръце не са за нея! – завистливо си мислела тя. – Тези ръце ще пострадат! – взела крайно решение за съдбата на своя избраник.

               След като не се примирила с видяното, Аманда измислила наказание за Клайн. Трябвало само да го изрече в очите му.

              Докато младият принц минавал през гората, горската магьосница се промъкнала незабелязано и изникнала точно пред него. Той се стреснал от неочакваната ù поява. Конят се заковал уплашен на мястото си. Аманда била непоколебима. Вдигнала ръце към небето и изрекла заклинанието си:

            – Нека ръцете ти отсега нататък да вкаменяват всяко живо същество, до което се докоснат!

              Приближила се до Клайн, обвила ръцете си около врата му и го целунала.

           – Това е твоето наказание! – извикала зловещо тя и се отдалечила бавно, гледайки го право в очите.

               Гръм и светкавици проболи ръцете на принца. Той стоял безпомощно и не разбирал какво му причинява непознатата жена. Изпитал силна болка в ръцете си. Искало му се да я спре, но тя фучала около него като обезумяла и продължавала да говори: 

             – Магията може да бъде развалена, само ако успееш да целунеш Слънчевата фея и после да охладиш устните си с целувка върху лунен камък. Но това е невъзможно, защото денят и нощта се гонят непрестанно и никога не се настигат  – с голямо задоволство констатирала тя.

            Аманда погледнала към свъсените дървета, които сякаш искали да потънат в земята от срам, и изрекла останалата част от небивалиците си:

              – И най-важното е, ръцете ти да бъдат поръсени с лунен прашец от жена, която те обича повече от мен, ха-ха-ха – проехтял доволно смехът ù, който стреснал горските обитатели.

               С последната част от заклинанието си Аманда била сигурна, че по-голяма любов от тази, която тя изпитвала, няма и нямало да има. Тя последвала Клайн в двореца му и там се настанила. Принцът от този ден нататък станал друг човек. Ръцете му се превърнали в най-големия враг на всички живи същества. Каквото и да докоснел с тях, то се вкаменявало. Така вкаменил розите в градината, дърветата, тревичките. Вкаменил и нищо неподозиращите придворни. Погалил коня си и го превърнал в каменна статуя. Всичко живо, до което се докоснал, се превърнало в каменно творение. Разбрал, че е враг на живота. Сложил железни ръкавици, за да предпази хората, растенията и животните от нелепа гибел. Потънал в тъга и мъка. Вече не можел да се радва пълноценно на живота. Чувствал се осакатен, а това го правело безкрайно нещастен.

СЛЕДВА...