На най-прекрасното място на земята се издигал огромен дворец. Той бил заобиколен от високи планини, загадъчни гори и дълбоко синьо море. Със своите чудни форми се извисявал гордо сред необятната красота. В него живеел добрият принц Клайн. Природата била щедра и го дарила с този приказен рай.
Един слънчев ден той излязъл в гората на лов. Бил сам и яздел предпазливо сред старите дъбове. Някъде далече ехтeли изстрели. Ловната дружинка била по следите на стадо елени. После всичко утихнало. Клайн се любувал на горската прелест и се наслаждавал на чистия въздух. Вятърът галел листата и те трептeли мелодично на фона на песните на волните птици. Принцът се вглеждал в клоните на дърветата. Усещал нещо странно и потайно, потънало в тъмната растителност. Всичко било изумително съвършено.
Ненадейно зеленото спокойствие било нарушено от силен писък. Клайн веднага се насочил към мястото, откъдето идвали тревожните викове. Чувало се кънтене на падащи камъни, което зловещо нарушавало тишината. Пред не ...