Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен!
Едно златно копие
прониза сивата плът на гневните облаци.
Те изстенаха с грохот,
отекващ в мокрите силуети на великаните на градския пейзаж
и инстинктивно се отдръпнаха,
изпарени от огненото докосване.
Дъждовните капки поеха в сърцата си лъча-живот ...