BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.

BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански.  На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надяваме бъдещето ни да е по-красиво от миналото. А и кой не се стреми отчаяно, към онова бъдеще, което му обещават мечтите?

Заради BRAMASOLE отидох няколко пъти до Италия. Звучеше ми като старинен шедьовър, възпроизведен от старата венецианка, която срещнах на Канале Гранде. Бях потресена от аристократизма, който лъхаше от тази сигурно сто годишна жена. Изтънчена, от обувките на висок ток, през диаманта, който грееше на ръката ù, чак до лятната шапка. Очите ù грейнаха в топли спомени, когато ми каза:

-         BRAMASOLE per tu, bella!

-         BRAMASOLE di sole, cara! - от младия генуезки бог, толкова съвършено обгорял от слънцето. Зъбите му блестяха зад най-широката, не лицемерна усмивка, която имах щастието да видя в този живот. После очите му се спуснаха след младата шведка, която мина покрай нас и той извика щастливо:

-         Belissima! La vida e belissima, Cara! Come uno BRAMASOLE!

С моята любима дума ме дари и неаполитанския рибар, който всяка сутрин с пукването на зората излизаше с малката си лодка в морето, за да дири късмета си. Погледът му се рее в хоризонта. Казва ми, че би се изгубил, ако не вижда безкрая в морето. Би се чувствал самотен, без топлата прегръдка на BRAMASOLE и мириса на живот, който изпълва дните му по бреговете на Средиземно море.

Затова обичам моята дума. Носи в себе си магия. Никой, никога и никъде не я каза без да се усмихне. BRAMASOLE е обещание. Сякаш ти казва:

-         Сега спи! Аз те обичам и ще бдя над теб. Ще ти подаря лятото в съня ти. А утре слънцето ще изгрее отново за теб!

Не е ли прекрасен? Този мой BRAMASOLE? Да си сигурен, че пак ще има утре. Че някой се събужда, за да ти каже, че те обича. Че някой ти се усмихва, за да те зарадва?

BRAMASOLE…

Затвори очи! Представи си хилядите слънчогледи, стъпили здраво на земята, устремили лицата си в очите на слънцето. Техният бог, техният живот, техният смисъл. Съвършено е, нали? Богатство от злато и топлина, с аромат на лято. И пак… BRAMASOLE. Този път през очите на лудия гений. Онзи, който е уловил духа на BRAMASOLE в една картина за милиони, а приживе се е задоволявал със студа и мъглата на Амстердам. Вероятно неговите копнежи, затворени сред листата на няколко слънчеви стръка, отразяват нас самите. Копнежа по топлото утре.

Не познавам други начини, чрез които да описвам вълненията си. Думите са единственото, което имам под ръка. А те понякога стягат ума ми, напират, строяват се като армия и рисуват. Неописуеми слънчеви импресии. Безкрайни пътища. Ненаситно познание. Стари градове, минали епохи и копнежи. Така се влюбих в BRAMASOLE. Летейки по магистралата, състезавайки се с мислите за утре. Потискайки гнева, обидата и депресията. Докато не спрях. Сред поле от слънчогледи. Вдъхнах живота от тях. Изрових от паметта си назубрената в миналото дума и се влюбих. В бъдещето, което ми прошепнаха хиляди BRAMASOLE…