В края на едно селце, край големия син вир на малка рекичка, в схлупена къщурка, живеели един дядо и една баба. Двамата старци, всяка сутрин щом чуели за трети път петелът да пее в кокошарника, ставали и се захващали за работа. Дядото издоявал козичките и след като похапнели с бабата попарка с млекце, ги подкарвал на паша в планината. Бабата отивала първо да нахрани розовото прасенце, което често квичало, че е гладно, после отивала да нахрани кокошчиците и големия герест петел в кокошарника, да види и квачката Качулатка дали вече е излюпила някое пиленце и чак тогава се захващала за къщната си работа.
Една сутрин двамата старци се събудили и очудено погледнали през прозореца. Слънцето било изгряло, а те не чули петела да пее за трети път. Станали и бързо отишли в двора, където бил кокошарника. Отворил му дядото малката вратичка и какво да видят с бабата? Кокошчиците били накацали уплашени на най - горното кокоше легло. Под тях, също уплашена, в полога над затоплените яйца лежала квачка ...