Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъска един спомен. Беше преди няколко години, когато братовчед ми лежа там. Отидох да го видя след операцията. Намерих го в най- мръсната и гола стая на света. Даже помня много подробно наръфания балатум. Седнах и говорихме. Откакто се ожени, той не е много на себе си, особено след второто дете. Т. е. стана нормален човек. С кола, деца, леко истерична, мразеща почти всичко жена и недоволство и огорчение в очите. Повехна някак си. Седях на леглото му около 2 часа и взехме да си спомняме разни неща, а ние много сме преживели заедно. Имаше един доста дълъг период от живота ми, когато той ми беше най-близкият човек. Днес се сетих пак и ми стана много мъчно. След 2 дни няма да съм тук или където и д ...