Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездействието? То извън живота ли е? Е, не съвсем. Но то е в оная му част, която би могла да се нарече безсмислена. А за живот без смисъл, какво да се каже. Ами, то това не е живот.
Такава бе жизнената философия на Оли. А той бе истински мъжкар и обичаше истинския живот. Не минаваше ден, без да си постави цел и да се бъхти за постигането и. Така хем намираше смисъл в самотата, хем когато вечер се прибереше в къщурката си, сънят му бе истинска награда. Една сутрин реши, че скалата, близо до дома му, е идеална цел за осмисляне на новия ден. Изправи снага, погледна към върха, после към небето и без повече да умува, пое към върха. Вървеше равномерно и разпределяше енергията, така, че да има достатъчно ...