Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездействието? То извън живота ли е? Е, не съвсем. Но то е в оная му част, която би могла да се нарече безсмислена. А за живот без смисъл, какво да се каже. Ами, то това не е живот.
   Такава бе жизнената философия на Оли. А той бе истински мъжкар и обичаше истинския живот. Не минаваше ден, без да си постави цел и да се бъхти за постигането и. Така хем намираше смисъл в самотата, хем когато вечер се прибереше в къщурката си, сънят му бе истинска награда. Една сутрин реши, че скалата, близо до дома му, е идеална цел за осмисляне на новия ден. Изправи снага, погледна към върха, после към небето и без повече да умува, пое към върха. Вървеше равномерно и разпределяше енергията, така, че да има достатъчно сили както за изкачването, тъй и за слизането. Денят бе прекрасен. Към края на пролетта и началото на лятото. Пъстрота, багри и ухания заобикаляха Оли, а той съсредоточено и равномерно преследваше целта си. Според неговите очаквания, 4 до 5 часа му бяха необходими, за да "възседне" върха. С малки почивки, наистина се вложи в прогнозите си. Върхът бе вече на един дъх разстояние. Няколко стъпки и щеше да стъпи върху него. И когато подаваше глава над заветната цел, някаква грозна птица изкряска и се блъсна в него. Оли инстинктивно се присви, загуби равновесие, отлепи се от скалата и се затъркаля надолу. Докато падаше, си помисли, че целта днес не бе достигната, но в никакъв случай денят му не е минал в безсмислие. Просто това са нещата от живота. И те се случваха. А той се усещаше жив. Да, наистина жив! Защото имаше здрава черупка.
  Е-ех, Оли, Оли! Понякога не е лесно и да си охлюв!