2 сент. 2015 г., 21:51

Смисъл

1.4K 0 3
1 мин за четене

    Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездействието? То извън живота ли е? Е, не съвсем. Но то е в оная му част, която би могла да се нарече безсмислена. А за живот без смисъл, какво да се каже. Ами, то това не е живот.
   Такава бе жизнената философия на Оли. А той бе истински мъжкар и обичаше истинския живот. Не минаваше ден, без да си постави цел и да се бъхти за постигането и. Така хем намираше смисъл в самотата, хем когато вечер се прибереше в къщурката си, сънят му бе истинска награда. Една сутрин реши, че скалата, близо до дома му, е идеална цел за осмисляне на новия ден. Изправи снага, погледна към върха, после към небето и без повече да умува, пое към върха. Вървеше равномерно и разпределяше енергията, така, че да има достатъчно сили както за изкачването, тъй и за слизането. Денят бе прекрасен. Към края на пролетта и началото на лятото. Пъстрота, багри и ухания заобикаляха Оли, а той съсредоточено и равномерно преследваше целта си. Според неговите очаквания, 4 до 5 часа му бяха необходими, за да "възседне" върха. С малки почивки, наистина се вложи в прогнозите си. Върхът бе вече на един дъх разстояние. Няколко стъпки и щеше да стъпи върху него. И когато подаваше глава над заветната цел, някаква грозна птица изкряска и се блъсна в него. Оли инстинктивно се присви, загуби равновесие, отлепи се от скалата и се затъркаля надолу. Докато падаше, си помисли, че целта днес не бе достигната, но в никакъв случай денят му не е минал в безсмислие. Просто това са нещата от живота. И те се случваха. А той се усещаше жив. Да, наистина жив! Защото имаше здрава черупка.
  Е-ех, Оли, Оли! Понякога не е лесно и да си охлюв!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с търпение всичко се постига, братле...
    важи и за хора и за охлюви...
    не, че сред хората няма и охлюви!
    хареса ми идеята и изпълнението!
    поздравления!!!
  • Да въздейства все така талантът ти на разказвач. Не е лесно, дума по дума, да се събира в Смисъла преживяното и да се разделя на премълчано и изговорено. До следващия път. Поздравления!*
  • И утре е ден

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...