Смъртта на Премиера (антиутопия)
... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам в кабинета си. Изведнъж една лоша мисъл бръмна в главата му като оса. "Вече съм стар, а нямам никакви наследници, никакви роднини. Кой ще продължи славното ми дело? Никой не е достоен. Всички се оказаха предатели, некадърници, саботьори - някои избягаха, а от други трябваше да се освободя, защото пречеха... Всички са продажници!..."
Обзе го огромен СТРАХ - за себе си, за живота си. За пръв път изпита съмнение, празнота... "Май е най-добре да се гръмна! Няма друг изход... Направих, каквото можах..."
Извади пистолет и го насочи неуверено към слепоочието си. Ръката му трепереше... "Не, такъв човек не може да умре!..."
В кабинета му неусетно влезе Министърът на вътрешните работи - г-н Мангалов, племенник на известния някога "цар" Киро. Мангалов помогна на Премиера, като натисна спусъка...
Скоро след това страната бе преименувана на Мангалия и стана първата ромска държава в света...
Марин Тачков
29 септември 2011 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марин Тачков Todos los derechos reservados
