Екскурзия през зимата звучи добре, нали? Да се поглезиш като идеш на ски курорт в Банско? Камен обаче не бе планирал подобно нещо. И все пак пътуваше към Рила със семейството си. Какво ли бе намислил? Честно да ви кажа си нямам ни най малка представа. Аз обаче имам няколко предположения, и с радост ще ги споделя с вас. Надявам се заедно да стигнем до логично  заключение. 

Може би искаше да се реваншира на съпругата си за медения месец. Или за липсата на такъв. Красивата природа в планината може би щяха да я умилостивят. Да знам, че сега ще кажете: Абе  Тъпунгер такъв, каква природа през декември. Тогава аз пък ще ви отвърна, че то и камъните и дръвчетата също са природа. Вярно че не се виждат от снега, ама  са си там. Не надали съм прав за медения месец. Представете си как вашия мухльо вместо да ви заведе в Дубай или в Гърция на море ви води на Рила да зъзнете в студа заедно с някоя мечка. Би било ужасно! Надявам се Камен да не е чак толкова глупав.

А може би иска да види какво им е на руснаците в Сибир. Знам си аз, че винаги си е падал русофил. А ако съм прав това значи, че сега отиват да зъзнат в някое прогнило бунгало и да се оплаква задето не им стигат родопските одеяла. Но това също звучи абсурдно. Предавам се. Оставям на вас тежката задача да разберете какво се случва. Най-любезно ви моля да ми обясните какво се случва. Единственото с което мога да помогна е като разкажа цялата история. Е нека да започваме:

В един мрачен и мъглив декемврийски следобед нашият главен герой Камен караше бавно през стръмните пътища водещи към Рила. Пътят който на места лишаваше беше стръмен. Само на няколко метра дълбоки клисури се бяха озъбили на планината с остри скали. Сякаш не харесваха факта, че планината е висока, стръмна и покрита със ледени шапки  и следи от циркуси,запълнени със сняг.

Както бихте предположили условията изискваха да се кара изключително бавно. А като за черешка на тортата - пътищата бяха заледени и снежна виелица която бясно се сипеше. Пътуването бе много изнервящо и за двамата. Бяха станали в пет сутринта, а сега беше пет вечерта. Камен бе забелязал колко бавно се ниже времето когато наоколо нямаше други коли, чийто шофьори той наричаше некадърници. А времето наистина се нижеше бавно. 

При едно от поредните навлизания в тунел Катрина, която до този момент четеше някаква книга се осмели да попита: 

-И къде точно ни водиш. 

-Колко пъти да ти казвам? Пределно ясно знаеш, че отива ме нагоре в планината. Резервирал съм ни едно бунгало. - изрече той  

-Е добре де можехме да си стоим на село при майка и татко. Защо ни е да ходим на планина на Коледа. 

-Офф, нали вече ти казах 

-Не не си. Тези глупости  с наблюдаването на природата няма да минат. 

-Кога друг път ще видиш Рила по Коледа? - изсумтя той  

-И защо ми е да гледам Рила по Коледа? Да не би дядо Коледа да си е преместил работилницата. - подигравателно каза тя. - В този кучи студ не бих се учудила. 

За щастие имам власт над това, което вие четете в момента. Затова с върховната си власт дадена ми в първи клас, аз обявявам че този спор няма да продължи.И сега защото съм голям тарикат аз казвам че спора е свършил така: 

Камен е победен, и няма да ни разкрие причината за тази ваканция. Вместо това, като добър мъж под чехъл, ще си замълчи. Катрина не се и надява на отговор защото този разговор го водят за десети път днес без никакъв напредък. 

Свечеряваше се. Тъмнината на спускащата се нощ и виелицата, правеха видимостта слаба. Въпреки включените фарове едвам се виждаше на пет метра напред. Камен явно не бе очаквал да му отнеме цял ден път и не бе особено очарован. На всичкото отгоре горивото беше на привършване. Напрежението растеше равномерно  с падането на стрелката която показваше колко гориво има. И когато мъжът се крепеше на тлеещите надежди че ще успеят да стигнат, акумулатора спря. Младата двойка естествено откачи и се стигна до скандал, който за съжаление не мога да пропусна. 

-Твоя беше идеята да ни доведеш на майната си.. 

-Защо трябваше да спира сега. Още 4-5 километра и сме там. 

-Ти така казваше и преди час - изсумтя жената 

Канен обаче бе твърде вглъбен в това  че колата му е повредена за да обърне внимание на жена си. От отчаяние и безпомощност той я изрита със всичка сила. Колата не Катрина. За нещастие се подхлъзна и се просна по гръб на пътя. Докато падаше той съзря нещо в далечината да свети. Беше прозорец!  

-Виж. - викна той и посочи на жена си колибката в далечината. - Може би ще успеем да стигнем до къщата. Ако не ще умрем от измръзване 

-А не може ли да си стоим в колата и да чакаме те да ни потърсят? - каза жената  

-Да обаче дотогава ще умрем от студ. Нямаме сигнал за да им се обадим. 

-Ние и на пътя ще станем на ледени висулки. 

-Поне ще знаем че сме направили всичко възможно! - отчаяно каза Камен. - Аз тръгвам без теб. Щом то си такъв инат. 

Това явно проработи защото тя склони глава и въздъхна: 

-Добре де нека бъде твоето. 

Двамата затегнаха шаловете си и се хванаха за ръце. Така вървяха известно време брулени от свистящият вятър, премръзнали от студа и невиждащи нищо от виелицата. Вървяха бавно. Едва бяха изминали няколко километра, и тъкмо когато завиваха по един зъбер когато на завоя видяха мечка. Грамадна мечка.Замръзнаха на място от страх. Катрина едва-едва изрече на Камен: 

-Направи се на умрял. - изпелтечи и се просна на земята. 

Преди Камен да стори същото, мечката изрева няколко пъти пронизително. Май се смееше. Мъжът бе застинал на място от страх, не способен да реагира. Не чуваше тихото шептене на жена си която му казваше да се престори на умрял. Мечката го гледаше право в очите. Гледаха се дълго. Накрая животното застана на средата на пътя, изправи се на два крака и протегна лапа с разтворени пръсти към тях. Точно като някой пътен полицай от времето преди светофарите. После посочи Камен след това Катрина, която наистина си умираше от страх и премръзване. След това вдигна лапа нагоре няколко пъти. Знакът ѝ беше пределно ясен. Мъжът вдигна жена си от земята, въпреки нежеланието й. Мечката кимна и удари лапи една в друга няколко пъти. После отново зае позата на пътен полицай. 

Все още  треперещи от страх Камен и Катрина се прегърнаха. Мечокът два - пъти по висок от тях и много едър, изглеждаше доволен. Пристъпи една крачка към тях и ръкомахайки, твърде сложно за една мечка се опитваше да обясни нещо. Накрая усилията му бяха възнаградени от това, че уплашената до смърт Катрина се осмели да зададе въпрос: 

-И и искаш ддд да се върнем?  

Вместо отговор животното тромаво закрачи към тях на два крака. Заобиколи ги , тръгна по пътя от който бяха дошли. Младата двойка беше неприятно изненадана. Тази твар знаеше нещо а сега ги изоставяше. Сякаш безгласно двамата се бяха разбрали да следват мечката. 

Вървяха няколко минути. Изведнъж животното се отклони от пътя и се запровира през цепнатините. Те го последваха. Не след дълго небето се скри и навлязоха в малка пещера. Камен и Катрина не виждаха нищо. Чуха само един тих мечешки рев и отдалечаващи се стъпки. Стояха така за известно време докато клепачите им не натежаха и се свиха. Не обелиха и една думица чак до сутринта. Сгушени един до друг те обсъждаха случилото се. 

-Беше много странно не мислиш ли? - прегракнало каза Катрина. Студът бе оказал влияние върху здравето им. 

-Да наистина беше доста необичайно. - отвърна мъжът-Ще ме помислиш за луд ако ти кажа, че според мен това не беше обикновена мечка 

-Нали и аз я видях! Държеше се много странно за да е обикновена мечка. - отвърна му тя - А всъщност за това ли ни доведе тук. 

-Не съм сигурен. - изграчи Камен - може би. 

-Как така може би? 

-Значи когато бях малък, на Коледа дядо ми разправяше една и съща история. - каза Камен после въздъхна и продължи. - В историята му се разказваше как на бъдни вечер се отваря портал към небето. Всяка година, точно в полунощ излизахме да си пожелаем нещо. А една година отсъстваше от коледната трапеза. Баба каза, че е отишъл в планината. - мъжът си пое дъх и продължи. - Върна се чак два дена след Коледа. Беше много болен.Не можеше да стане от леглото. Баща ми викна доктор и след кратък преглед, цялото семейство се събра в трапезарията да обсъди положението. Аз останах сам с него... 

-Ооо-нежно възкликна жената 

-Той каза, че на планината е видял ангел.После както беше блед и нездрав стана от леглото и ме накара да се закълна, че някой ден ще ида и ще си пожелая нещо. Умря след няколко дни 

-Бих казала, че си луд обаче видях мечката със собствените си очи.Дядо ти обаче наистина е бил луд. Защо изобщо си решил да го слушаш? След толкова много време... 

-Не знам. Просто напоследък сме зле с парите. А и накъдето и да погледнех виждах Рила. По вестници, в интернет, хората постоянно говореха за планината. Не издържах. 

-Ти си един много наивен човек, Камене! - каза тя и го удари по бедрото - Кажи ми поне  че си си пожелал нещо. Аз лично се молех да се измъкнем от тук живи. 

-От пещерата?  

-От мечката. Обаче каква жестока мечешка услуга ни направи. 

-Е поне сме живи. Може да не знам къде се намираме, и да не виждаме в тъмното, но сме живи. Аз нямаше да издържа още дълго на пътя. 

-А във колата? 

-Сигурно е затрупана. 

След дълго мълчание, Катрина промълви: 

-Дядо ти е лъжец. Цяла вечер се молих да се измъкнем от тук невредими а сега ще чакаме... 

Разнесе се кучешки лай. После няколко мъжки гласа викаха:Има ли някой. Камен и Катрина започнаха да викат колкото им глас държи. След малко спасителният екип нахлу с лопати и фенерчета. Бяха спасени. 

След кратко обяснение бяха качени в кола и потеглиха към София. Ето какво се бе случило: 

В предишната нощ вятърът се засилил и се образувала лавина. Спасителният отряд не бе сигурен дали вятъра е бил основополагащ фактор. Важното бе, че младата двойка е извадила невероятен късмет.