ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през рамо.
Дядо Добри, от своя страна, се бе задълбочил и дори се потеше над заниманието си, толкова вглъбен изглеждаше отстрани. Изведнъж, както никой друг път, той вдигна глава от писанието си и кимна на Мирея да го доближи.
-Това е трудът на живота ми – каза й той. – Тук е събрана историята на рода ни, всички легенди и истини за него, както и етнологически проучвания за времената, в които са живели роднините ни. Ще сложа летописа в раклата на баба ви. Ако се случи нещо с мен, го завещавам на теб, миличката ми.
Дядо Добри пребърса очите си, уж че бяха напрашени и като придърпа момичето до себе си, неловко я целуна по челото. Този мъж, як и могъщ като дъб, рядко си позволяваше такива нежности, ма ...