19 ago 2021, 13:59  

Фчилички 

  Prosa » Relatos
446 6 0
3 мин за четене
— Петьо, ела тук, мойто момше - казва другарката - Сядай при Диди, и да си изядеш всишко!
На пейката сме седнали четирима, аз съм до Диди. Обядът е пилешка супа, домати с ориз, а за десерт има зелено грозде.
— Всишки да си изядат обяда! - вика другарката. Тя е едра жена, с къдрава руса коса.
— Ти защо не ядеш, бе Диди? - Пошвай!
После другарката отива в другия край на столовата, и сяда на едно от малките столчета. Там си говорят с лелята и пият кафенце. На нас ни дават сок и чай. Чаят мирише на трева. Лелята е стара и дебела. Лелята готви и чисти, и когато някой се напишка в леглото, сменя чаршафите и му се кара. Лелята е лоша.
— Другарката е лоша! - казва Диди. Очите и са насълзени. Диди е с черна коса вързана на две тънки плитчици. Диди е хубава. Миналата седмица мойта майка и на Диди майка и ни заведоха на разходка, и ни снимаха - пред фонтана на площада, там където са гълъбите. Имаше много гълъби, другите не забелязват, но аз ги видях от къде излизат.
— Искам в къщи! - казва Диди.
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??