Девет години по-късно…
… Тънък слънчев лъч нежно галеше лицето на София. Тя бавно отвори очи и се огледа около себе си. Лежеше в своето малко легло, покрито с бели чаршафи. Погледна през прозореца. Навън гората се събуждаше за нов ден, птичките пееха чудните си песни, а катериците препускаха от клон на клон. През изминалите девет години София живееше с чичо Иван, който бе направил всичко възможно тя да забрави живота си в сиропиталището. С течение на времето споменът избледня и днес той се струваше на момичето като далечен кошмар. Срещата в гората, новият дом - София бе запазила тези спомени, но те сякаш бяха излезли от сън. За нея чичо Иван бе горски дух, който я беше спасил от неизбежната гибел, която я чакаше. Сега тя гледаше на него като на свой баща, а той я обграждаше с обич и се грижеше за нея като за собствена дъщеря. Заедно с него се чувстваше сигурна и щастлива…
София се изтегна в мекото легло и стана. Оправи набързо тоалета си и излезе навън. На един от пъновете, които служе ...