Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота.
У.Уортън, "Пилето"

На Галя, която чете

Един ден, към 10 часа сутринта, по-големият ми брат влезе в нашата стая, а на лицето му се четеше ентусиазъм, присъщ само на децата. Докато се опитвах да осъзная причината за това, видях в изподрасканите му и черни от черешите ръце малко сивкаво птиче.
-Емо, глей , глей, соколче!
-Я!
-Да бе, бях на хълма с колелото за череши и тъкмо слизах от една, и видях един човек пред мен. Отначало щях да бягам, но оня беше вече прекалено близо. Носеше една голяма торба и извади от нея това птиче и ми каза, че е малко соколче, което било паднало от гнездото си.После ми го даде и ми каза да се грижа за него.
-Я, я, соколче!- ентусиазирах се и аз.
-Аха.
-И ще си го гледаме, ще го обучим да ни слуша и ще ходим даже на лов с него...(представях си вече как излизам от вкъщи, а птичето, вече голям сокол, е кацнало на рамото ми. Протягам ръката си напред, и той гордо каца на показалеца ми, докато съседските деца гледат в захлас и завист. После му давам сигнал и той лети, лети, а после самоуверено се връща при мен).
След малко брат ми трябваше да излиза, приятелите му го чакаха отвън с колелетата. Аз обещах да се грижа за соколчето, да го нахраня, да му давам и вода, а тайно си мислех дори да започна с обучението му!
След като батко ми изчезна, взех птичето в ръце и започнах да го галя по главичката и перата, за да свикне и да не се страхува от мен, така исках да ме обикне...беше странно птиче, в смисъл не бях виждал такова - малко по-голямо от врабче, тъмносиво, кото на върха на перата му преминаваше в жълто.
Добре, ама с какво ще го храним!- виж, да бе врабче, лесна работа-трохи, мухи, разни буболечки, семенца. Но соколите са месоядни- мозъкът ми веднага прещрака, оставих птичето на килима и бързо отидох в кухнята. Извадих от хладилника парче свинско и внимателно започнах да го режа възможно на най-ситното, на което бях способен. Така накълцах двадесетина миниатюрни късчета, сложих ги в една чинийка, напълних и една чашка за кафе с вода и се върнах в стаята си. Постлах няколко вестника, не ми се искаше майка ми да се сърди, ако станеше някоя беля, а пред птичето сложих водата и парченцата месо. То стоеше омърлушено и не проявяваше интерес към нищо. Трябва голямо търпение с животните, особено със соколчетата, си помислих. Тогава се сетих, че тези птици преследват храната си и я различават от останалия свят по това, че се движи! Взех птичето в ръка, а върху показалеца на другата поставих парченце свинско, като започнах да го движа в двете посоки пред него. Отначало то се загледа в движението пред него, но скоро загуби интерес. След като правих това безуспешно няколко минути, се сетих нещо друго- ама разбира се, всеки знае, че птиците хранят малките си, като слагат месото в човките им.
Хванах птичето в шепата си и внимателно разтворих човчицата му. Взех парченце месо и го натъпках навътре в гърлото му, птичето преглътна, а аз въздъхнах с облекчение, поне няма да го уморя от глад и извърших процедурата още няколко пъти.
Тъй като наближаваше време за обяд, отидох да хапна и оставих птичето за малко. От вълнение не можах да сложа почти нищо в стомаха си, а на прозореца в кухнята видях да пълзи една муха и спонтанно реших да я хвана, какво пък, може би малките соколите ядат и мухи, помислих си аз и веднага отидох при птичето. Останах страшно изненадан, когато то лакомо я изяде. През съзнанието ми минаха няколко обезпокоителни мисли, абе, това наистина ли бе соколче, или...Все пак реших да не го тъпча вече с месо, а да му давам мухи.
Стана време да тръгвам за училище. Никак не ми се разделяше с птичето, но след четири часа щях да се прибера и бях решил да започна да го уча да лети.
Едва изтраях в училище и веднага след последния час се затичах към вкъщи. Когато влезнах в стаята си, птичето лежеше мъртво на пода върху вестника, както го бях оставил. Днес дори не помня какво направих с малкото трупче, даже не помня как се почувствах, а в съзнанието ми единствено е останал спомена за накълцаното свинско и правата човка на птичето, на което дори не бях дал име.