- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.

     - Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, за да й разкажа нещо ново и да я питам какво става с нея.

     - Няма да се бавя много, обещавам. – измънках аз – А и няма да си сама, отиди при Катрин и Сара. – те бяха другите две момичета от компанията ни – Хайде отивам.

     - Добре, но се връщай бързо!

     - Ей, Миранда! – отидох при нея и я прегърнах – Как си?

     - Здрасти Лия. Добре съм, а ти?

     - Ох, много се изморих. Карах литература при дъртата вещица. – хвърлих уморено, а тя ме погледна и направи смръщена физиономия. Тя също караше часове с нея и знаеше за какво говоря.

     - О, съжалявам. – каза тя и ми се усмихна. – Да сменим темата. Прочетох историята, която ми прати. Беше страхотна!

     - Радвам се, че ти е харесала. Когато я намерих в интернет веднага се сетих за теб. – засмях се тихичко, но тогава от стаята излезе Джак. Той не беше особено привлекателен, но беше добро момче или поне се представяше за такова. Бяхме излезли няколко пъти, забавлявахме се, държа ме за ръката и ми каза, че ме харесва. Да си призная и аз преди го харесвах. Казвам преди, защото той само си играеше с мен. В един момент ме харесва, прави ми комплименти, излизаме, а в следващия твърди, че няма нищо такова. Търпях известно време, но ми писна и спрях да го забелязвам, за мен той вече не съществуваше. Докато го гледах, бавно усмивката ми изчезваше, а ръцете ми се свиваха в юмруци.

     - Какво има? – попита ме Миранда и се обърна, за да види какво гледам  - Ахам. – изрази разбирането си тя – Между другото, той ме пита защо вече не му говориш, но аз му казах, че не знам.

     - Добре си направила. Нека се чуди копелето. – изсъсках с глас, който едва познах, а Миранда се засмя злобно – Е, няма да си скапвам деня заради него. – казах и започнах да обяснявам на приятелката си за филма, който бях гледала, а Джак се приближаваше към нас.

     - Ще ми пратиш ли линк да го изтегля? – попита ме Миранда, когато Джак вече стоеше до нас и ме зяпаше.

     - Да, разбира се. – усмихнах й се аз.

     - Лия… – започна Джак.

     - Е, аз трябва да тръгвам, защото имам математика. – хвърлих бързо, прегърнах Миранда и й казах – Кажи му, че не искам да разговарям с него. Чао.

     - Чао. – каза Миранда и хвърли на Джак – Чу я!

     Качвах се по стълбите, бях съвсем сама. Докато се усмихвах на себе си заради студеното ми отношение към Джак, някой ме хвана за рамото и ме обърна. Беше той.

     - Какво искаш? – попитах го с възможно най-студен глас.

     - Обяснение. – каза той, хавана ме за ръката и ме задърпа към площадката между двата етажа.

     - Нямам какво да ти обяснявам. – отвърнах най-спокойно и се опитах да продължа пътя си, но той ме хвана за китката. Издърпах я от слабата му хватка точно когато покрай нас мина Кристофър. Той е много сладък-висок, с кестенява коса, черни очи и много сладка усмивка. Усмихнах се срамежливо и му махнах, а той ми се усмихна, намигна ми и кимна с глава. Усмивката ми се разшири, но когато Крис се скри зад ъгъла, слизайки надолу, отново върнах сериозната си физиономия.

     -  Кой е този? – попита ме гневно Джак.

     - Не те интересува. – изсъсках и му дадох гневен поглед.

     - Естествено, че ме интересува. Знаеш, че те харесвам. – каза той нежно, а аз се намръщих още повече.

     - Аха, сега ме харесваш, а след час отново ще се правиш, че не ме познаваш.

     - Моля? – той се намръщи и хвана китката ми много здраво.

     - Не ми се моли. – почти извиках от гняв, но тогава китката ми изтръпна – Пусни ме веднага.

     - Не! – каза той, свали чантата от рамото ми, пусна я на пода и ме блъсна до стената. След това бързо хвана двете ми китки с една ръка и ги вдигна над главата ми, притискайки ме до стената. Ризата от лятната ми униформа се вдигна нагоре и разкри плоския ми корем.

     - Какво правиш? – извиках аз.

     - Взимам това, което си е мое. – Джак се усмихна зловещо – Ти ще бъдеш моя… във всеки един смисъл.

     - Не, никога! – казах аз и се опитах да го ритна, но той беше прекалено близо и не успях да помръдна краката си – Защо се държиш така? Ти не си такъв.

     - Заради теб. Искам те само за себе си и ще бъде точно така.

     Преди да успея да кажа каквото и да било, той притисна устните си до моите. Беше много болезнено за мен, да, имах предвид точно БОЛЕЗНЕНО. Беше прехапал долната ми устна и тя кървеше. Мислех си, че това няма да приключи, но той се дръпна и прокара ръката си от шията ми до голата кожа на корема ми, докъдето ризата не стигаше. Джак пъхна ръка под ризата ми и премина по цялото ми тяло. Аз потръпвах от страх и облизвах кръвта от устната си, докато се опитвах да се освободя.

     - Пусни ме веднага, Джак. – опитах се да звуча сериозно, но страхът пролича в гласа ми.

     - Няма да те пусна, докато не те направя моя. – каза той и ме погледна с перверзен поглед. След това освободи едната ми китка само за да я хване с ръката, с която до преди секунди ме опипваше, и да я сложи на, оформилата се на чатала му, буца. Когато пръстите ми я докоснаха, вътрешно изпищях, а той каза – Не си и помисляй да пищиш, ще стане по-лошо. Така или иначе ще си го получиш.

     - Махни се от мен, чудовище. – издърпах китката си от ръката му и му ударих шамар. Той потърка бузата си.

     - Силна си! Но аз съм по-силен.

     Хвана ръката ми и отново събра двете ми китки заедно. Използвах момента и го изритах под коляното. Той леко се отдалечи, но не много, все още държеше ръцете ми с едната си ръка, а с другата притискаше мястото, където го бях ритнала. Стисна зъби и случайно ритна чантата ми, която тръгна надолу по стълбите и падна на долния етаж. Знаех си, че някой ще я види и ще дойде да провери, но не знаех колко време ще отнеме това. Той се приближи, гледаше гневно, притисна се много силно до мен. Вдигна леко единия ми крак, с което се вдигна и късата ми пола, и докато притискаше чатала си между краката ми, отново ме целуна, за да не пищя. Прехапа устната ми отново и тя  вече кървеше от две места. Помислих си, че това е краят, няма измъкване, тогава чух стъпки и гласа на Миранда.

     - Лия, тук ли си? – викаше ме тя, Джак притисна ръка до устата ми, за да не я извикам – Намерих чантата ти. – тя се качваше по стълбите, а Джак ме бутна до отсрещната стена, където Миранда не можеше да ни види. Използвах момента, когато нагласяше китките ми отново над главата ми и го ухапах по ръката.Той я дръпна от устните ми, цялата беше в кръв.

     - Тук съм. Помощ! – извиках аз и тя дойде. Когато ме видя как бях приклещена, с кърв по устните, тя изпищя и пусна чантата ми, която носеше.

     - Джак, какво правиш?

     - Не се меси в нашите работи, Миранда. – изсъска ù той – Просто взимам това, което ми принадлежи. – тя забеляза опънатия му панталон.

     - Не, Джак. Не можеш. – тя се опита да се приближи – Ти не си такъв.

     - Не се приближавай. – той я погледна страховито.

     - Хайде Джак, остави я!

     - Млъкни! Или ти си следващата.

     - Добре, не исках да го правя, но ти не ми оставяш избор. – каза Миранда, прочисти гърлото си и извика много силно – ПОМОЩ! – тя имаше много силен глас. Чу се тропане и скоро цялото училище се беше събрало около нас.

     - Никой да не се приближава или ще я ударя. – каза Джак и ме посочи. Момичетата викаха, а момчетата се опитваха да го приближат, но при всяка тяхна стъпка той вдигаше ръка да ме удари и те спираха. Няколко помислиха, че той блъфира и се приближиха, но той не се поколеба и ми удари шамар. Приятелките ми Джесика, Катрин и Сара си проправиха път през тълпата само за да видят, че жертвата съм аз. Когато ме видяха, Сара щеше да припадне, Джесика онемя, а Катрин тръгна към нас, но тогава той отново ми удари шамар. Това я накара да се ядоса повече, но й обясниха защо не трябва да се приближава и тя се върна при другите момичета.

     - Слушайте го и не правете нищо. – каза Миранда – Той е като луд в момента и не прави нищо съзнателно.

     - Но как ще я спасим? – извика Джесика.

     - Още не знам. – отговори Миранда.

     - Всички да направят две крачки назад. – извика Джак.

     - Направете го! – извика Миранда и всички отстъпиха.

     - Така, докъде бяхме стигнали? – Джак ме погледна – А, да! Спомних си. – каза с нисък и плътен глас, който ме плашеше до смърт. Усмихна се зловещо и пъхна ръка под полата ми. Затворих очи, защото знаех какво ще се случи. Точно когато се приближаваше, се чу тъп звук и китките ми се освободиха. Отворих очи и видях как Кристофър го беше ударил с моята чанта по главата, а тя беше доста тежка. Но на Джак нищо не му стана. Само се обърна и му каза – Какво искаш бе келеш? Не се бъркай в чуждите работи.

     - Ха, мисля, че точно това ме бърка. – каза Кристофър със самодоволна усмивчица – Лия,бягай!

     - Не! Лия, стой, където си. – ми подвикна Миранда – Той не знае какво прави. Не мърдай! – само кимнах. Краката ми трепереха, очите ми бяха пълни със сълзи.

     - Хайде копеленце, махай се! – каза му Джак.

     - Не ме плашиш, психар. – озъби му се Крис.

     - Мъртъв си! – изсъска Джак и го нападна. Гледах всичко, нямах избор. Джак тръгна към другото момче и замахна, но в гнева си пропусна, а Крис му заби десен прав в корема. Джак се преви на две. След това, Кристофър го удари в лицето два пъти и завърши с ритник в чатала. Джак падна на пода и се сви. Всички си отдъхнаха, а аз се строполих на пода и заплаках. Миранда, Джесика, Сара и Катрин бързо дотичаха и ме прегърнаха, както бях седнала на пода. Всички останали момичета ни наобиколиха и ме разпитваха как съм, но аз не можех да говоря.

     - Спокойно Лия, всичко свърши. – успокояваше ме Миранда.

     - Не се притеснявай, ние сме с теб. – каза Сара.

     - Милата ми. Ти си герой. – окуражаваше ме Катрин.

     - Аз съм виновна. – проплака Джесика – Ако не я бях оставила сама, това нямаше да се случи. – тя ме прегърна най-силно – Съжалявам Лия.

     - Не се обвинявай. – успях да изрека през сълзите с неузнаваемо тих глас. И четирите се разплакаха.

     - Тим, ела тук. – чух гласа на Кристофър – Със Саймън заведете този плужек при господин Бъртан. Крис, знаеш, че е така, а и ти искаш да го видиш как се мъчи.

     - Слушай ме! – каза заповеднически Крис – Водите го при директора, а после в полицейското управление. Вземете и това момиче Миранда да даде показания. Тя е видяла всичко. Лия ще разкаже по-късно, когато се почувства по-добре. Сега ще я заведа при сестрата, за да я прегледа. – каза Крис и след това се провикна – Всички да се отдръпнат. – направиха му път и той стигна до мен – Хайде, ще можеш ли да ходиш? – само поклатих глава в знак на съгласие – Добре. – той ме хвана за ръката и ме вдигна на крака. Уви ръката си около кръста ми за опора и ме поведе много бавно напред. Приятелките ми вървяха до нас. – Миранда, отиди с Тим и Саймън.

     - Не! Трябва да бъда с нея. – запротестира приятелката ми.

     - Добре, ела с нас при сестрата, но след това отиваш в полицията. Като дадеш показания, ще я защитиш.

     - Добре! – съгласи се тя. Когато минахме покрай Джак, видях, че две момчета го държаха прав. Осмелих се и го погледнах в очите. В тях се четеше съжаление. Строполих се на пода. Той се отскубна от момчетата и клекна до мен.

     - Лия, съжалявам. Не знаех какво правя. Не исках да те нараня по никакъв начин. – опита се да се оправдае той и докосна рамото ми – Позволи ми да изкупя вината си.

     - Джак… - събрах сили да кажа – Никога не се доближавай до мен отново. Не искам да те виждам повече, кучи сине. И не ме докосвай. – хвърлих с доста силен шепот, защото нямах сила да използвам гласа си и отблъснах ръката му, тогава той видя насинените ми китки. Той разшири очи.

     - Чу я! – каза Крис и двете момчета отново го хванаха. Моят спасител ме вдигна булчински стил и тръгна напред.

     - Крис, спри. – казах аз.

     - Какво има?

     - Искам приятелките ми да дойдат. – той спря и момичетата тръгнаха към нас и всяка една от тях каза по нещо на Джак.

     - А аз си мислех, че ще я направиш щастлива. Явно съм грешала за теб. – каза разочаровано Миранда и го подмина.

     - Само да си се приближил до нея, лично ще ти откъсна главата. Ясно ли е? – попита яростно Катрин.

     - Хайде Катрин! – подкани я Сара – Не мога да повярвам какво направи. – Сара се обърна към Джак и след това с Катрин го подминаха и дойдоха при нас.

     - Жалък си! – подметна простичко Джесика с отвратен поглед и дойде при мен. Четирите момичета тръгнаха след Кристофър, който ме носеше. Той ме целуна по челото.

     - Всичко ще бъде наред. – увери ме той. Не знам защо, но му вярвах. – Вече си в безопасност.

     - Не ме оставяй. – прошепнах аз.

     - Няма, Лия. Няма! – отново ме целуна по челото. Кимнах с глава и припаднах в обятията му.