- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, за да й разкажа нещо ново и да я питам какво става с нея.
- Няма да се бавя много, обещавам. – измънках аз – А и няма да си сама, отиди при Катрин и Сара. – те бяха другите две момичета от компанията ни – Хайде отивам.
- Добре, но се връщай бързо!
- Ей, Миранда! – отидох при нея и я прегърнах – Как си?
- Здрасти Лия. Добре съм, а ти?
- Ох, много се изморих. Карах литература при дъртата вещица. – хвърлих уморено, а тя ме погледна и направи смръщена физиономия. Тя също караше часове с нея и знаеше за какво говоря.
- О, съжалявам. – каза тя и ми се усмихна. – Да сменим темата. Прочетох историята, която ми прати. Беше страхотна!
- Радвам се, че ти е харесала. Когато я намерих в интернет веднага ...