От терасата се виждаше ширналата се равнина напред и синьото безоблачно небе, встрани се очертаваха полите на планината, дочуваше се жуженето на пчели.

Ние с татко се  суетяхме около скарата -барбекю, мама и Ана-Мария си разказваха нещо, държаха в ръцете си разни бродирани в български мотив ризи, сребърни пафти.

В неделя на вечеря мама ни съобщи

- Утре отиваме в Санаториума за първичен преглед, не се вълнувай момичето ми, лекарката е моя съученичка и добра приятелка, каквото има ще го каже и ще помогне.

- Добре е да вземете моята Тойота - предложи татко - Едно, че ще ви е по-удобна, и друго няма да се набива в очи

Сутринта доктор Енева ни прие с усмивка

- Ооо, Петьо, много си пораснал бе, какви малчугани бяхте с моя Емил, кротички деца когато бяхте заедно и се защитавахте смело с бой , ако някое друго дете ви нападне или обиди. Ех, деца, деца... Майка ти ми каза за притесненията

Обърна се към Ана-Мария на английски език

- Виждам  и двамата имате добро телосложение, спортисти ли сте

- Да, любители сме, само за здраве

- А  вземате ли някакви стимулатори, лекарства,...даже и противозачатъчни

- Не госпожо,... и противозачатъчни не.

- А какво работите - без да иска попита на български език доктор Енева

- Тя е като нашите съпрузи, офицер е - веднага се намеси мама

- О, трудна и отговорна професия - поклати глава лекарката.

 Записа нещо във формуляра пред себе си, позвъни някъде по телефона.

- А за мен някакъв преглед ще е необходим ли - попитах смутено

-  Иска ти се, ама не е необходимо на този етап.Такаа, Петьо ти трябва да изчакаш навън, няма какво да зяпаш тук - каза тя сериозно - Това е медицински преглед

И жените потънаха из кабинети и лаболатории на Санаториума.

              Чаках ги търпеливо под сянката на близкото кафе, сервитьорката услужливо се въртеше около мен. Може ли да ми стане нещо от толкова кафета, освен честото ходене до тоалетна. Вече бях омалял от чакане.

Видях ги отдалеч да слизат по стълбите към края на работния ден. Хванати под ръка, усмихнати, да си споделят вероятно женски работи. Ана-Мария носеше папка с изследвания

- Ехеей, тук съм - извиках - Как сте

- Доктор Енева каза, че всичко й е наред, трябва само спокойствие и десет дни да пие минерална вода от извора сутрин и си вземе за вечер - докладва веднага мама

- Петро, скъпи, добре съм, ти излезе прав, преуморена съм, нуждая се от почивка и да пия от онази вода - радостно каза и подскочи Ана- Мария- Каква вода маман, пия вода и после Дейре мамуна.

Разсмяхме се с мама. И двамата знаехме вица за Маймун дере.

И терапията започна.

Сутринта отивахме на чучурмака, на връщане отбивах колата на странично черно пътче, любихме се вътре...

И така 10 дни.

Не гледахме часовника ни за лягане, ни за ставане. Мама и татко шетаха около нас, приготвяха разни кулинарни изненади, вечерно време анасонлийка и студено бяло вино. Ходихме на екскурзия до Карлово, до Калофер или скитахме из околностите на селото. За тези дни Ана-Мария сякаш позаглади косъма, както се казва, не се оплакваше от нездрав сън, от главоболие. Дали беше щастлива.

- Утре ще вадя мед, може да дойдете на пчелина - ни покани татко - Ти не си виждала как се процедира нали, не е опасно, само не трябва да ръкомахаш уплашено, ако пчеличка кацне на теб.

- И няма да ме ухапе - попита тя

- Нее, пчелите не хапят, те жилят, осите хапят - смееше се татко - Петьо, показа ли й снимките, как като дете пчелите те нажилиха и лицето ти подпухна, та чак очичките ти станаха мънички като на китайче.

Татко вече бе започнал работа, когато отидохме. С бели дрехи, мрежест скафандър на главата, с димова духалка кадеше и вадеше рамки, после в центрофугата и от тръбичката течеше пчелен  мед в тенекия.

Две пчелички се завъртяха около Ана-Мария

- Охо, надушиха те, че си сладка и те наобиколиха - шегуваше се татко - Ето вземете това е с пчелен восък, меден восък, направо от рамката и се яде заедо, сдъфкваш и поглъщаш.

Загризахме, медът се стичаше по брадичките ни, прибърсвахме го , облизвахме пръстите си.

Пчеличка кацна на изцапаната й  с мед бузка, повъртя се необезпокоявана и отлетя.

След минута се върна с още две пчели, накацаха отново на бузката й, тя замръзна неподвижна.

Мама погледна татко, погледна мен доста изплашена. Пчеличките изглежда си казаха нещо и отлетяха от лицето й.

Остана само смаяната Ана-Мария и нещо лъщящо дето бяха кацали пчелите.

Първа се окопити мама

- Дъще, изплаши ли се, няма нищо, струва ми се добра поличба. Три пчелички и как блестеше след тях - тихичко промълви майка

            Не забелязахме как мина месеца и преполувихме следващия.

- Доктор Енева се обади за утре  на  контролен преглед - съобщи майка

Отново чаках ту в кафето, ту притъпвах около Санаториума. Мъже и жени, нетърпеливо като мен, сновяха наоколо.

Появиха се Ана-Мария и мама, прегърнати и със сияещи лица. Този път те размахваха ръце и радостно се провикнаха

- Успяхме Петро, ще ставам майка,... родители

- Честито ви , децаа...

Съобщихме и на кирия Варвара радостната вест, тя също ни благослови.

Разбудих се по никое време. Тишина.Само тук-там щурчетата църкаха песничките си. Някоя ранобудна птичка  прехвръкне  в зората на новия ден, и отново всичко утихне. До мен Ана-Мария потрепваше.

- Спиш ли - прошепнах

- Спя, а ти...

- И двамата лъжем, нали,... искаш ли, да...

- Искам, но трябва вече да внимаваме.

           На сутринта двамата слязохме  зачервени, радостни и малко смутени. Смутени ли, и от какво.

- Мамо, тате, с Ана-Мария решихме да станем семейство,...беше малко необичайно място за предложение, в леглото.

Но седнали голи  един срещу друг, попитах я дали иска да се омъжи за мен и тя каза ''да''.

Ана-Мария почервеняла от неудобство ли, от радост ли.

- Да мамо  Светлана, аз преудолях безпокойствието си, дали ще стана някога майка,...искам Петро за мой съпруг и баща  на детето ни.

Обичайните приготовления за път с двете леки коли, по две тенекии мед, по два трилитрови буркана с тахън, по два одрани заяка в хладилна чанта, домашно вино и анасонлийка  ракия, все едно в Гърция няма.

Купихме венчално пръстенче, три златни гривни и потеглихме.

Госпожа Варвара  ни очакваше, защото я бяхме предупредили, че идваме с гости.

И докато още еуфорията от пристигането ни  не беше стихнала

- Кирия Варвара,...мамо Варвара - запелтечих - Искам Ана -Мария за своя жена и майка на детето ни...

Извадих  кутийката с пръстенчето, взех ръката й, и я попитах

- Искаш ли да бъдем едно семейство, госпожице Ана-Мария

- Да Петро, ...мамо, искам да се омъжа за него

- Разбира се деца мои, даже премного се протакахте, но така ще сте по-сигурни в любовта си. Бъдете багословени.

Решихме да живеем в къщата на Ана-Мария.  Обзаведахме детска стая, казаха ни че ще е момиченце, и  беше особено щастлива, че за малката това ще бъде родната й къща.

Аз продължавах да изпълнявам съвестно задълженията си на шофьор-бодигард и всичко останало. На работа кирия Варвара, беше кирия Варвара шеф на холдинга, а в къщи мама Варвара.

Скришом от нея с Ана-Мария, решихме да я кръстим  Варвара, като първородно внуче, а за следващото ще избираме имена.

И един хубав слънчев ден, малката Варвара изплака и ни направи щастливи.

- Мамо - радостно й съобщи Ана-Мария - С Петро решихме да я кръстим на теб,... честито внуче, баба Варвара

Кирия Варвара се просълзи от щастие, прегръщаше ни, галеше, не знаеше къде да си намери място от радост. Звънеше на роднини и познати из Люксембург, из Атина за да им съобщи прекрасната  вест.

Не забравихме и доктор Енева

- Благодарим ти докторе - казах й с патос - Благодарим, имаме си момиченце, така се радваме за помоща ти

- Моля, моля - смееше се тя -Радвам се, но заслугата си е изцяло ваша, да сте живи и здрави

Майка си взе отпуска и се включи в отглеждането на бебето. Идваше сутрин с Форда от сестринската й къща, вечер като се върнем от работа тя ни оставяше насаме с малката и се прибираше обратно. Гледах ги  понякога с кирия Варвара, хванати под ръка да вървят бърборейки си нещо весело, защото и лицата им бяха грейнали от щастие, хванали се и двете за детската количка със спящата хубавица.

Татко вече ми помагаше из трите наши  градини, а аз постепенно се отказах от другите и разни допълнителни ангажименти, гледах да съм по-дълго около Ана-Мария и малката Варвара.

Усещах някакво скрито напрежение у  кирия Варвара, дали се чувстваше неудобно, че ми нареждаше, това трябва да се  свърши, или това провери ли, отиваме тук или там... Не издържах и  един ден в офиса й, казах

- Госпожо Варвара Белмонд, за мен вие сте собственик и ръководител  на холдинга, тук командвате вие и сте ми работодател, а аз съм задължен да изпълнявам нарежданията ви.

Извън работата сте ми мама Варвара и баба на детето ни. Аз трябва да се чуствам неудобно, ако не ми направите за нещо забележка,  а не вие. Не е трудно и за двама ни.

Изглежда е споделила с Ана-Мария, а тя ме прегърна, погледна ме в очите, и

- Петро, ти си извадил мама от неудобство, постъпил си правилно.

           А малката Варвара растеше и хубавееше. Копие на майка си, само че с по-светли коси. Вероятно господин Патрик, покойният баща на Ана-Мария е бил по-светъл.

следва продължение...