В подлеза бе толкова тъмно, че на Виктор му се наложи да използва фенерчето на телефона си. От ъглите лъхаше на урина. Стените бяха целите в графити и лъщяха зловещо на мижавата светлина. От едно покрито с мухъл петно на тавана се процеждаше вода.
Виктор ускори крачка, искаше да се измъкне по-бързо от тази смрадлива дупка. Стълбите в дъното бяха обгърнати от призрачно сияние.
Изведнъж иззад стената на едно затворено магазинче изскочиха два тъмни силуета. Виктор се стресна, но продължи да крачи към изхода. Мъжете бяха едри, със скиорски маски на лицата. Приближиха се и го сграбчиха. Единият чевръсто измъкна телефона от ръцете му и изсъска:
– Само да си гъкнал, ще ти размажа физиономията!
Виктор обаче извика за помощ и направи опит да се отскубне. Нямаше намерение да се дава на наглите обирджии. Получи удар в лицето и залитна, но бързо се окопити и размаха юмруци.
Онези започнаха да псуват. В ръката на единия се появи къса, но доста дебела метална тръба. Виктор отстъпи към стената.
– Дав ...