- Ей, наборе, добра среща!
- Дал ти бог добро наборе!
- Дека си тръгнал?
- Мани, мани, наборе… До докторо съм тръгнал. За жената да питам, че има уплах. Вчера косихме Дългата ливада. А там много смокове има. И един да вземе да я уплаши толкова много, че езика си глътнала. Вика ми „ Мъжо тоя смок беше друг, на опашката си имаше голяма топка. Като буздуган…
- Мале. сиротата видяла е „баталец“. Тия смокове са най- опасни от всички други. Като те думне с топката и те "бата" на земята.
- Е отивам да вида докторо каков лек ще даде, че май сеното ще остане на ливадата.
Мъжът бързаше да отиде до лекаря. Пред кабинета нямаше много пациенти и той се настани на един от разкривените дървени столове. Когато дойде неговият ред той плахо пристъпи към вратата.
- Добър ден, докторе!
- Добър ден бай Иване! Какво те води насам?
- Жената , докторе, Магдалена нещо напоследък е зле. От уплах е. Смок я е уплашил оня ден на Спасовден. Одила да спласти сеното. И баталец видяла. Трети ден не е ставала от креват ...