- Ей, наборе, добра среща!

- Дал ти бог добро наборе!

- Дека си тръгнал?

- Мани, мани, наборе… До докторо съм тръгнал. За жената да питам, че има уплах. Вчера косихме Дългата ливада. А там много смокове има. И един да вземе да я уплаши толкова много, че езика си глътнала. Вика ми „ Мъжо тоя смок беше друг, на опашката си имаше голяма топка. Като буздуган…

- Мале. сиротата видяла е „баталец“. Тия смокове са най- опасни от всички други. Като те думне с топката и те  "бата" на земята.

- Е отивам да вида докторо каков лек ще даде, че май сеното ще остане на ливадата.

Мъжът бързаше да отиде до лекаря. Пред кабинета нямаше много пациенти и той се настани на един от разкривените дървени столове. Когато дойде неговият ред той плахо пристъпи към вратата.

- Добър ден, докторе!

- Добър ден бай Иване! Какво те води насам?

- Жената , докторе, Магдалена нещо напоследък е зле. От уплах е. Смок я е уплашил оня ден на Спасовден. Одила да спласти сеното. И баталец видяла. Трети ден не е ставала от кревато. Ни готви ни меси, кокошките в полога кой час ще измътят пилета. Яйцата никой не е събирал. Виках и да не оди баш на Спасовден, ама дървена и главата. Вика ми: „ Сеното ще изпущим и с какво ще храним кравата зимъска?

- Е сама ли ще одиш?

- Сама, я! Никой няма да ме лапне..“

- Бай Иване, доведи булката тука. Ще я прегледам и тогава ще кажа как да се лекува.

- Ама, докторе, таковата, сега баш парици немам, че оня ден купих зоб за кравата, ама тия дни чекам да дойде от Миланово един човек. Иска да купува овце. Имам две ялови , на него са му за клане. та ще ги дам.

- Нищо, нищо доведи я. Без пари ще я прегледам, пък когато имаш ще ми платиш.

- Да си жив и здрав, докторе! Ей сега ще впрегна кобилата и ще ти я доведа. Дано да не е много болна, че сега работа много..

След около час по пътя тътреше шарена каручка с впрегната млада сива кобила.

В каруцата завита почти през глава лежеше красива млада жена. Лицето и беше

пребледняло и само сините и очи проблясваха.

Тези очи, които омагьосаха младия овчар и има няма всеки ден тичаше до Дългата ливада да ги зърне.

Магдалена и Иван се взеха без много да му мислят. Видяха се един два пъти на кладенеца. На един два събора се хващаха да играят хоро един до друг. И Иван реши, да прати сватове. Магдалена не отказа. Сватбата мина весело, но оная страст, която разпалва кръвта и превръща сърцето в огнена топка я нямаше.

Скоро след сватбата се разбра, че няма да могат да имат деца. Нещо кръвните им групи не били съвместими. Примириха се.

Бабата на Магдалена и беше казала: „Чедо, сега си млада, ама ще дойде време да остарееш. И тогава няма да има кой една чаша вода да ти подаде. Да ти кажа за Спасовден. Тогава по стар обичай бездетките могат да си откраднат дете от друг мъж. И никой няма да ги съди за това. Помисли си.! Скоро е Спасовден … та..“

Магдалена отначало се дърпаше, но годините си минаваха и рожба нямаше.

Беше видяла, че някои мъже я заглеждат, но не се осмели.

До последния Спасовден. Тогава се случи. Както си пластеше сеното изведнъж зад гърба си чу пращене на съчки. Когато се обърна вече беше късно. Силни мъжки ръце я бяха обвили, но тя не се дръпна. Беше като омагьосана и замаяна.

Беше чудото на Спасовден.

- Докторе, ето я Магдалена. Ще почакам вънка, па ти я прегледай.

- Магдалена не скри нищо от доктора. Беше я срам и не очакваше помощ.

Но доктора я изуми с това, което и каза.

- Слушай, булка, станало каквото станало. Ти си млада и трябва да имаш деца. Това дете ти е подарък от Спасовден. На мъжа ти аз ще кажа, а ти не се страхувай.

Докторът излезе при Иван.

- Бай Иване, помниш ли лани, че ти дадох едни ситни бели хапчета?

- Помня, докторе.

- Тия хапчета ми ги донесе мой колега от Германия и бяха против безплодие. Той работи в една лаборатория, където правят нови лекарства.

Та да ти честитя. Жена ти е бременна. А на колегата още сега ще пиша, че хапчетата му имат положителен ефект.

Иван стоеше с провиснала долна устна и се чудеше да се радва или да заплаче.

От един месец не бяха лягали с Магдалена в едно легло.