На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги сам и ще очакваш чудото да намериш онова, което търсиш. Знаеш, че е невъзможно да намериш там любов... невъзможно е някъде да я намериш, щом не знаеш какво искаш... Но си упорит, толкова упорит, а и несигурен...
Накъде ще отведеш този път душата си? Докога безнадеждно ще се скита? В очите ти се чете една огромна болка, едни стари рани много надълбоко в твоето сърце... всяка рана, всяка болка, знаеш, всичко сам си причини. Прехапваш устни и се чудиш: кой ли ще те разбере? Кой ли ще ти подаде ръка? Но не, не очаквай някой да го направи, щом ти сам не го правиш... Живееш в един свой свят, в един изгубен град - там, където минувачи няма, душата ти е по-самотна от пустиня!
С алкохола ли ще давиш ...