10.11.2011 г., 20:05

Спирам да те гоня

2.2K 0 1
1 мин за четене

На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги сам и ще очакваш чудото да намериш онова, което търсиш. Знаеш, че е невъзможно да намериш там любов... невъзможно е някъде да я намериш, щом не знаеш какво искаш... Но си упорит, толкова упорит, а и несигурен...

Накъде ще отведеш този път душата си? Докога безнадеждно ще се скита? В очите ти се чете една огромна болка,  едни стари рани много надълбоко в твоето сърце... всяка рана, всяка болка, знаеш, всичко сам си причини. Прехапваш устни и се чудиш: кой ли ще те разбере? Кой ли ще ти подаде ръка? Но не, не очаквай някой да го направи, щом ти сам не го правиш... Живееш в един свой свят, в един изгубен град - там, където минувачи няма, душата ти е по-самотна от пустиня!

С алкохола ли ще давиш мъката и дъжда ли чакаш да заличи сълзите? Ветровете ще отнесат твойте страхове надалече, пак с една и съща заблуда будиш се всеки ден... За скитниците като теб никой не плаче, никой не влага чувства в тях. Вечно гониш нищото, вечно надяваш се на нещо по-добро, а дори не знаеш какво е... Но аз ли да те обвинявам? Аз имам ли право да те съдя? Аз ли съм тази, дето ще ти покаже  пътя? Не, не мисля, че имам това право. По-виновна съм дори, щом тръгнах след теб... Не зная на какво се надявах, ала открих любов, която още дълго ще ме държи! Ходех с теб по опънати въжета, не те оставих и за миг.

А знаеш ли какво се прави с такива като теб? Оставят се на произвола на съдбата! И днес аз... аз, която и за момент не се отказах... спирам да те гоня! Не че нямам сила, напротив, имам още... ала вече нямам воля, нямам воля, никакво желание да обичам човек като теб!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Всичко си има граници!Колкото по-рано го осъзнаеш,толкова по-добре!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...