Спомен за Нина

   Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със страст! Не!
   Приличаше му донякъде на Нина - ученическата му любов. Онази, която целуваше в зимния ден до оградата, и чийто крак, обут в тънък чорапогащник, бе пъхнал в джоба на палтото си да го стопли. Впрочем, беше ли го направил наистина? Не помнеше вече. Помнеше обаче онази възкъсичка червена блузка, под която пъхна ръката си; допира на памучния сутиен; копчето отпред, което се отвори с щракане; твърдите гърди и зърното между пръстите си. Помнеше огъня, който избухна в слабините му... Същата тази Нина една година по-късно, вече завършвайки гимназия, бе влезла в стаята му. Тогава в провинцията все още никой не заключваше дома си. Бе се напъхала в леглото му и го молеше да се ожени за нея. "Не. Решил съм първо да завърша" - твърдо бе казал той и Нина се разплака, отдавайки му се със страст, а после разби сърцето му, като се омъжи за Начо. Последваха тайни срещи в Добрич. Той - войник, Нина - издула корема. Помнеше топлата влага между краката й и онези невероятни вълни от страст, с които я обладаваше за кратко, след което тя сякаш загубваше интерес и си тръгваше.
  Боже! Същатата тази Нина! Срещна я след 40 години. Бе отишъл в командировка във Варна и й се обади. Тя направо го покани в дома си. Току що се беше развела. И току що - оженила сина си. Това беше все същата, неговата Нина! Припомни му какво е да се любиш със страст. И макар и преживяла един инфаркт, наедряла, отпусната и загрубяла, той пак виждаше в нея не 60-годишната жена, а онази дългокоса слабичка хубавица, чиято сватба бе наблюдавал от прозореца си, а сърцето му плачеше от безнадеждност.
  - Ти върна живота ми! - бе му каза тя след първата Варненска нощ. А всъщност и тя бе върнала неговия.
  И след десетина дни на безметежно блаженство, през което почти не ставаха от леглото, той реши да сложи край на 30-годишния си брак с онази вечно кисела и заядлива персона, за която животът незнайно как го бе свързал, за да мачка, мачка, мачка душата му, да омаловажава професионалните му успехи, не съзнавайки сякаш как го подтиква към многобройните изневери.
  - Но, татко, защо чак сега? - бе попитала дъщеря му.
  Той не можа да ú отговори.
  И така, на 60 години, разведен и преоткрил любовта си, той се бе нанесъл при Нина и цялото му същество се бе настроило за нов живот. Но нямаше я вече огнената красавица. Едно застаряващо и вечно кисело чудовище сякаш я бе погълнало в някоя любовна нощ и по кошмарен начин преповтаряше конфликтите му с Бившата. За да се стигне до онзи унизителен скандал, в който му дадоха да разбере, че всичките му дипломи нищичко не струват пред уменията на електротехника, който уж само поддържал дома на любимата му. И той трябваше за пореден път да си опакова багажа и да се махне.
   ...
  Младото същество се извиваше под ласките му. Нощта им се бе превърнала в устни, длани, нежни галения и вълни от страст. За пръв път от много, много години имаше чувството за пълно сливане - и физическо, и духовно. Какво ли намираше това младо същество в един дъртак, курвар и перверзник - питаше се той. А душата му се изпълваше отново с плаха надежда и с ужас пред "малкия палавник", който се бе превърнал в напълно безстрастно парче месо.