Отново един обикновен ден.Отново училище,отново междучасия,отново пълните с неразбиране часове.И най-накрая-последният звънец. Прибирам се вкъщи и влизам в стаята си. Пускам любимия си албум,но сякаш не успявам да чуя и малка част от мелодията. И вместо да се насладя на музиката, която харесвам,аз умирам от скука. Мразя това състояние. Мразя го, защото именно тогава се появяват ТЕ-спомените;спомените за теб! Връхлитат ме и не си тръгват, докато не изпълнят целта си - да ме накарат да си спомня всяка подробност, всеки един детайл от онази лятна вечер. Вечерта, когато бяхме заедно-когато ти се отдадох духовно;когато разкрих душата си. Спомних си всичко - с какво беше облечен, какви цигари пушеше,какъв беше парфюмът ти. Помня всичко, което си казахме. И въпреки,че беше хладно, аз не чувствах този хлад, защото ти беше до мен и обгръщаше с топлина душата ми. Не знаех дали това ще продължи завинаги, но и не ме интересуваше. Не исках да мисля за това, защото знаех,че страховете щяха да дойдат ...