Спомени от бъдещето

Феерия от шмугващи се в главата ми цветове, избухващи в прекрасни, дълбоки звуци ме посрещнаха веднъж след поредното ми преминаване “отвъд”.
Обляха ме вълни от любов. Почувствах се огромен. Блажено се вливах в необятната енергия от един несвършващ оргазъм. Трудно се описва необятността и едновременното усещане за личност. Започнах да се осъзнавам като планета, но и същевременно усещах всяка тревичка, всяка мравчица, всяка животинка. Разливащите се вълни на огромния океан, лавата в недрата, въздуха, облаците, прекрасната жива енергия от щъкащи живинки... и огнения дъх на Създателя-баща, звездата, плът от чиято плът бях и аз - един от братята и сестрите Ин откъснати от, и уравновесяващи Великия Ян.
Постепенно в океана от енергии открих и себе си. Бях потресен от усещането за идентичност и благодарност, за разбирането и любовта, за прекрасното усещане на огромния организъм от разнообразни форми, борещи се за живот, борещи се за енергия, преливаща, уголемяваща се и несвършваща...

Как да обясня необясними неща? Да е цвят като цвят - добре. Да е звук, музика или шум - О.К. Да е усещане, чувство, или осезание, бих се опитал да го възпроизведа със думи и сравнения. Освен да кажа - ВСИЧКО ТОВА плюс още толкова сетива, колкото и разнообразни са енергетичните нива беше това преживяване с майката Земя.

Благодаря Й!