4 feb 2006, 20:22

Спомени от бъдещето

  Prosa
1.3K 0 0
1 мин за четене




Спомени от бъдещето

 

 

 

Феерия от шмугващи се в главата ми цветове, избухващи в прекрасни, дълбоки звуци ме посрещнаха веднъж след поредното ми преминаване “отвъд”.
Обляха ме вълни от любов. Почувствах се огромен. Блажено се вливах в необятната енергия от един несвършващ оргазъм. Трудно се описва необятността и едновременното усещане за личност. Започнах да се осъзнавам като планета, но и същевременно усещах всяка тревичка, всяка мравчица, всяка животинка. Разливащите се вълни на огромния океан, лавата в недрата, въздуха, облаците, прекрасната жива енергия от щъкащи живинки... и огнения дъх на Създателя-баща, звездата, плът от чиято плът бях и аз - един от братята и сестрите Ин откъснати от, и уравновесяващи Великия Ян.
Постепенно в океана от енергии открих и себе си. Бях потресен от усещането за идентичност и благодарност, за разбирането и любовта, за прекрасното усещане на огромния организъм от разнообразни форми, борещи се за живот, борещи се за енергия, преливаща, уголемяваща се и несвършваща...

Как да обясня необясними неща? Да е цвят като цвят - добре. Да е звук, музика или шум - О.К. Да е усещане, чувство, или осезание, бих се опитал да го възпроизведа със думи и сравнения. Освен да кажа - ВСИЧКО ТОВА плюс още толкова сетива, колкото и разнообразни са енергетичните нива беше това преживяване с майката Земя.

Благодаря Й!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...