Третият пристан на моето детство / и чак до сега/ е село Ж. Там е родното място на родителите на майка ми - маминка Мария и дядо Гавраил. От Ш. до там през 50-те години придвижването беше много трудно. Помня, че сме преспивали в град О., в С. Сменяли  сме влак с автобус и обратно. В Котел сме чакали с часове в мръсната "автогара" сред  мухи, врява от едно малцинство и "прелести" от външната тоалетна за автобуса до Ж. Но впечатленията от красивите гледки, откриващи се пред погледа , приближавайки се по пътя към селото, веднага заличаваха неприятностите.  Първото, което пленява пътника са красивите многобройни хълмчета, разположени по ливадите от двете страни на пътя. След това на хоризонта се очертава висок хълм, на който се чернее боровата гора с името Добромерица. Пътят я заобикаля и веднага вляво се  разкрива пред погледа картината на сгушените къщи с цветни дворове. Още един завой и по левия, средния или горния път  вече си в селото.  Грабва те тишината, спокойствието и величието на селото, съхранило толкова спомени и легенди . Чистият въздух, красивата природа, зелените хълмове, обградили селото от север и запад, примамващи да се потопиш в тяхната зеленина, сякаш чакат да ги покориш.  На запад се издига връх Разбойна. На север е Ветрила, Черковната и Циганската кория.  Долу на юг  са  разгърнати нивя и ливади, а в ниското шумоли малка река с вирове Копанките и Кукув вир, описан в разказа на Йовков "Божура".