11 ene 2012, 23:42

Спомените на вишневата тетрадка

  Prosa » Relatos
714 0 0
1 мин за четене

СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА

 

                              Дар или проклятие

1

 

“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”

    Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разглеждането на безброй снимки на жени с дрехи, по бельо или голи, само в собствената им кожа във всякакви актови и други брутални пози.

   Снимките на това момиче не бяха чак толкова хард и предизвикателни. Те бяха естествени и непринудени и точно в това се криеше чарът им. Просто самото момиче излъчваше неподправеност и една чиста непокварена красота. Красота, която взривява желания във всяка мъжка душа, а може би не само?!

Видя, че са правени, когато е била на осемнадесет. Снимки на плажа, пред огледалото в банята, на фона на залязващото слънце с развени от вятъра коси… Очи, пълни с блянове и живот!

Странно. За пръв път ръцете му се изпотиха, а устните му пресъхнаха, когато разглеждаше серията от снимки, правени на плажа.

Съвършенството на извивките на тялото ù, пропорциите на краката, бюста и талията ù, бяха най-мощният визуален афродизиак. Ода на блаженството и сетивата.

Бе убеден, че няма нормален мъж на Земята, който не би се развълнувал при срещата си с нея, особено ако я видеше по бански или ако е късметлия - гола.

 

Сега момичето бе изчезнало по някакъв необичаен и фантастичен начин. Толкова фантастичен, колкото самата нея и името ù. Бяха я кръстили Фантазия.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...