СПОР ПО БЪЛГАРСКИ
Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)
Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракуваха при най-известните тогава майстори. Там си получиха и прякорите.
Веднъж Данчо цял ден подаваше дъски на майстора си, а после в кръчмата се похвали на висок глас, че сам наредил новото дюшеме в Кунината къща. Без да види, че майстора седи през две маси зад него.
“Я го черпете едно вино тоя...” - обади се майсторът и кръчмата избухна в смях.
Кирчо пък чиракуваше при Марин - председателя на Задругата на майсторите. Веднъж умислено въртеше из ръцете си един перваз за врата и се почесваше зад ухото. “Кво става?...”- попита Марин.
“А бе, майсторе... вече два пъти го режа тоа перваз и все късо ми идва...” - оплака се Кирчо. До вечерта новината се разнесе из цял Троян. И Киро така си остана с прозвището.
Когато си взеха майсторските свидетелства, Данчо Дюшемето и Киро Късото започнаха да работят заедно. И наистина имаха златни ръце. Бяха ненадминати да ти спретнат къща, да я докарат на стил, на оформление, деликатни резбички да сложат, че и мебел да ти сковкат. Направо да ти останат очите...
И вечно спореха...
Гледам ги миналата седмица - тъкмо завършваха къщата на Тошо Тойотата. Приказна работа. Покривът на скат, стрехите обрамчени с фриз, кремавите стени обточени с кафяви ъгли, веранда за чудо и приказ, дървени колони с резба, парапети като филигран, портите ковани с бронзови клинци... Който минеше, не можеше да отлепи очи.
Следобеда завършваха обкантването на големия прозорец. Само последния фриз стоеше подпрян до стълбата.
- Дюшеме, я го виж тоа фриз, къс ще дойде... - почеса се по навик Киро.
Данчо побутна баретата си, погледна косо и отсече:
- Глупости... Даже дълъг ще дойде...
Киро се наежи:
- Дюшеме, казвам ти, къс е!
- На тебе всичко ти е късо...
- Майната ти...
Двамата застанаха пред фриза, гледаха го съсредоточено и продължиха препирнята.
- Ти пък откога взе да разбираш от размер... - пробоботи Дюшемето.
- Кьорав ли си, нали го виждам, че е къс... - не остана назад Късото.
- Къс ти е мозъка на тебе...
- Пък на тебе жена ти избяга с оня брадатия архитект...
- Твойта сестра пък нали замина за Пловдив да учи, пък стана сервитьорка...
Слънцето взе да залязва, но спорът набираше скорост. Пренесоха се в кръчмата.
- Къс е, ти казвам... - пенеше се Киро.
- Дълъг е... - не отстъпваше Данчо.
Кръчмата притихна и с усмивка гледаше двамата спорещи.
А на коланите на двамата майстори закачливо се полюшваха красиви немски ролетки. Нови новенички...
(РН ное 10)
© Невен Стефанов Todos los derechos reservados