11.11.2010 г., 23:29

Спор по български

1.7K 0 4
3 мин за четене

СПОР ПО БЪЛГАРСКИ

Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)

 

Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракуваха при най-известните тогава майстори. Там си получиха и прякорите.

            Веднъж Данчо цял ден подаваше дъски на майстора си, а после в кръчмата се похвали на висок глас, че сам наредил новото дюшеме в Кунината къща. Без да види, че майстора седи през две маси зад него.

 “Я го черпете едно вино тоя...” - обади се майсторът и кръчмата избухна в смях.

            Кирчо пък чиракуваше при Марин - председателя на Задругата на майсторите. Веднъж умислено въртеше из ръцете си един перваз за врата и се почесваше зад ухото. “Кво става?...”- попита Марин.

“А бе, майсторе... вече два пъти го режа тоа перваз и все късо ми идва...” - оплака се Кирчо. До вечерта новината се разнесе из цял Троян. И Киро така си остана с прозвището.

            Когато си взеха майсторските свидетелства, Данчо Дюшемето и Киро Късото започнаха да работят заедно. И наистина имаха златни ръце. Бяха ненадминати да ти спретнат къща, да я докарат на стил, на оформление, деликатни резбички да сложат, че и мебел да ти сковкат. Направо да ти останат очите...

            И вечно спореха...

            Гледам ги миналата седмица - тъкмо завършваха къщата на Тошо Тойотата. Приказна работа. Покривът на скат, стрехите обрамчени с фриз, кремавите стени обточени с кафяви ъгли, веранда за чудо и приказ, дървени колони с резба, парапети като филигран, портите ковани с бронзови клинци... Който минеше, не можеше да отлепи очи.

            Следобеда завършваха обкантването на големия прозорец. Само последния фриз стоеше подпрян до стълбата.

- Дюшеме, я го виж тоа фриз, къс ще дойде... - почеса се по навик Киро.

Данчо побутна баретата си, погледна косо и отсече:

- Глупости... Даже дълъг ще дойде...

Киро се наежи:

- Дюшеме, казвам ти, къс е!

- На тебе всичко ти е късо...

- Майната ти...

Двамата застанаха пред фриза, гледаха го съсредоточено и продължиха препирнята.

- Ти пък откога взе да разбираш от размер... - пробоботи Дюшемето.

- Кьорав ли си, нали го виждам, че е къс... - не остана назад Късото.

- Къс ти е мозъка на тебе...

- Пък на тебе жена ти избяга с оня брадатия архитект...

- Твойта сестра пък нали замина за Пловдив да учи, пък стана сервитьорка...

Слънцето взе да залязва, но спорът набираше скорост. Пренесоха се в кръчмата.

- Къс е, ти казвам... - пенеше се Киро.

- Дълъг е... - не отстъпваше Данчо.

Кръчмата притихна и с усмивка гледаше двамата спорещи.

А на коланите на двамата майстори закачливо се полюшваха красиви немски ролетки. Нови новенички...

 

(РН ное 10)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахахааха! Развесели ме! 6!
  • С поздрав и усмивки!Благодаря за настроението!
  • Бравос, бравос!
    То да се счепкаш, понякога направо отвътре ти идва - природа, братче, какво да се прави!)))
    Хуморът ми допадна! Поздравления!
  • Отлично. Да се знае, че тъпотата събужда съзнанието и го държи живо. Хареса ми.

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...