Разхождаше се сам из мрачния град. Достигна моста и се загледа в дълбоката, черна река. Беше спряло да вали, но си оставаше все така тъмно и потискащо. По улиците нямаше никой. Гледката го караше да се чувства още по-самотен. Сети се какво трябва да направи. Беше нужно, а и го искаше.
Прескочи преградата на моста, застана на ръба му и погледна към водата. Цяла сутрин беше валяло. Но сега всичко тънеше в тишина. Застанал там, изправен, непомръдващ, той приличаше на статуя. Красива статуя, напълно сливаща се с мрачната обстановка.
'Парите не значат нищо...' Гласът й звучеше в главата му - толкова реален... Свали часовника си и го хвърли във водата. Не се чу нищо, само леки бели капчици се извисиха нагоре и почти веднага изчезна. Върху лицето му беше изписана тъга, по-силна от всичко. Беше закачил палтото си на преградата. Свали сребърната верижка със сърце, същата като нейната и я остави до него.
'Вече не издържам...' Беше му го казала с такова отчаяние, че неговото сега бледнееше. Лицет ...