/От поредицата разкази за Евера и Ахарам- Милена, Мартин/

 „Когато една среща трябва да се състои, то това се случва, независимо от всичко и всички!“

Ахаир

      Олтарът беше обсипан със запалени свещи. Всички те горяха, пукаха и изпълваха огромната катедрала с движещи се сенки, които имаха свой, собствен живот. Те разиграваха най-различни призрачни сцени от театъра на сенките. Уханието на восъка се простираше из целия катедрален комплекс и даваше едно мистично възприятие на реалността. Евера беше коленичила пред статуята на Спасителя и със скръстени ръце го молеше да подкрепи бедните и онеправданите хора в околността. Тялото и обгърнато в черна роба, беше склонено в гореща молитвена поза, а ръцете и скръстени по монашески, изразяваха непоколебимата и отдаденост на каузата.

      Изведнъж в дълбочината на помещението се отвори една тайна врата и през нея влезе мъж, облечен в кафяво расо. По дрехите му можеше веднага да се определи, че той е епископ от тайния орден на „осъществяващите“. Мъжът не усети  усърдно молещата се монахиня и уверено пристъпи в центъра на олтара, където жени не се допускаха. Там той слепи ръце, издигна ги над главата си и призова Великия да го изпълни с любов и светлина. След което, ответната реакция на призоваването, го изпълни с огромно количество енергия и тялото му затрептя в продължение на няколко минути. Ахарам благодари на Великия за получената любов и тъкмо да се върне по обратния път, когато погледът му съзря, през пролуките на олтара, молещата се монахиня. Нещо в нейната отдаденост, се прехвърли и върху него, още повече че след енергийното зареждане, беше станал в пъти по – чувствителен и сензитивен! Леко се измъкна от олтара и внимателно се приближи до нея. Евера усети неговото присъствие много осезателно. Сякаш множество ангели бяха слезли тук при нея и махаха с крилете си, излъчвайки любов и доброта! Тя приключи молитвата си и дигна глава към приближилият се епископ.

-    Благословена да си сестро и нека всички твои молитви да се изпълнят с божествената сила - Ахарам внимателно положи ръката си върху главата на смаяната монахиня. В същия момент огромна сила премина от изправения епископ към коленичилата ничком Евера! Сякаш хиляди органни меси зазвучаха в нейната глава, а тялото и стана от леко, по-леко. Силата на братската любов я накара да тръпне, а благият му замечтан поглед я понесе с крилете си в неземни светове!

      Милена трепна и се събуди. Всичко, което видя и усети в съня си беше толкова реално, колкото и това, че сега отворя очи и диша тежко и превъзбудено! До нея кротко спи Мартин, нейният приятел и любим, нейната подкрепа в живота и в света. В един миг тя разбра кой е този епископ и това я изпълни с една чиста и свята обич…