Среща от четвъртия вид

    Жоро се сепна от гръмогласното хъркане на своя съквартирант. Едва беше заспал на увисналите пружини, след като някой услужливо му беше свил вратата под тях. Утре го чакаше изпит, а съквартирантът му отново беше включил дъскорезницата. Хъркането от съседното легло доби някаква нова, по-гъргореща тоналност. Жоро не издържа и се понадигна, провеси се от леглото търсейки нещо, с което да замери Продан, от който се виждаше единствено една космата ръка. В тъмнината успя да докопа с шарещи пръсти   новия брой на “Playboy”  и го метна по съквартиранта си. Чу се едно “Туп”, Продан изхърхори  нещо и поднови гръмотевичната си ария.

    Жоро се отпусна с въздишка на леглото и погледът му се зарея из мизерната стая на студентското общежитие. От някъде се чуваше глухо думтене от поредния купон. Беше неизбежно да не си зададе въпроса: ”Какво, по дяволите, го правя тук?...” Иначе носеше романтична душа. Някак си успя да се примири с мърлявия си, егоцентричен съквартирант… но не и с неговото хъркане.

    Изведнъж нещо в ъгъла на стаята привлече  вниманието му. В сумрака се различаваше едно меко и бледозелено неоново сияние. Жоро изтръпна. Затаи дъх и през съзнанието му се изнизаха всички онези разкази, които беше чел за срещи с духове, извънземни и други паранормални явления. Да! Най-сетне щеше да се случи и с него! Щеше да се докосне до тайните на Вселената, да се слее с нейния дух…

    Но ако това беше някое зло, дебнещо за поредната жертва? Ускори дишането си и усети потта да се стича по гърба му. Зачака да го сполети най-лошото. Но светлината си пулсираше кротко без никакво желание да го изкорми /да изпие мозъка му/ снесе яйца в гърдите му/ вземе диска на Лили Иванова. Затова се реши.

   Бавно седна на леглото, постави краката си на земята. Затаи дъх. Сърцето му се разхлопа все по бързо, чак му се пригади от тежестта в гърдите и стомаха му. Облиза пресъхналите си устни и се осмели да се изправи. Светлината не помръдна. Продължи меко да си пулсира в ъгъла на стаята.

    Жоро направи тайнствен знак с ръка ( някъде беше прочел, че така показва добра воля за контакт). Направи крачка. После втора. Спря, но реакция от паранормалното явление все още нямаше. Продан се задави в съня си и последва невероятно шумно изгрухтаване. Жоро се сепна и отклони поглед от светлината, но съквартирантът му си продължи със своето шумно занимание. Той въздъхна и отново насочи вниманието си към ъгъла. Неоновото сияние си стоеше кротко в примамливи вълни.

        Направи още една стъпка и полека се приближи. Застина в трепетно очакване на този велик момент. Наведе се към сиянието, протегна ръка и… въздъхна. След което вдигна мръсните чорапи на Продан от земята и ги занесе в банята.