Жоро се сепна от гръмогласното хъркане на своя съквартирант. Едва беше заспал на увисналите пружини, след като някой услужливо му беше свил вратата под тях. Утре го чакаше изпит, а съквартирантът му отново беше включил дъскорезницата. Хъркането от съседното легло доби някаква нова, по-гъргореща тоналност. Жоро не издържа и се понадигна, провеси се от леглото търсейки нещо, с което да замери Продан, от който се виждаше единствено една космата ръка. В тъмнината успя да докопа с шарещи пръсти новия брой на “Playboy” и го метна по съквартиранта си. Чу се едно “Туп”, Продан изхърхори нещо и поднови гръмотевичната си ария.
Жоро се отпусна с въздишка на леглото и погледът му се зарея из мизерната стая на студентското общежитие. От някъде се чуваше глухо думтене от поредния купон. Беше неизбежно да не си зададе въпроса: ”Какво, по дяволите, го правя тук?...” Иначе носеше романтична душа. Някак си успя да се примири с мърлявия си, егоцентричен съквартирант… но не и с неговото хъркане.
Изведнъж ...