Много рано сутринта, някъде към един, малкото селце още спеше като бебе, отпуснато в прегръдките на планината. Времето беше потънало в мързеливо спокойствие, въздухът нежно миришеше на рози и само вятърът възбудено подскачаше като пакостливо дете по улиците и мяташе тези рози пред вратите и прозорците. Трябваше просто да станеш и да отвориш прозореца, за да усетиш волния мирис на свободата, разтворен във въздуха, който ти действа като опиум и те изпълва с енергия и детско желание за живот и изпадаш в един необясним екстаз, обсебва те едно сладко желание да извършиш лудост и тогава разбираш, че е лято.
Иван бавно отвори очи и после пак ги затвори и вятърът продължи да го замерва с рози, докато не се разсъни съвсем. Тогава Иван се изправи върху клона на гигантския вековен дъб, на който беше заспал и прониза мрака с ястребовия си поглед, който започна да кръжи над безбрежното море от горски дървета, той се заостряше все повече и повече докато не засече един човек, облечен в дълга черна ма ...