Първи януари, 3009 година. Земята празнуваше 500 години от успешното изпълнение на проекта „Анти-Вавилон”. Всички земни жители говореха на един език – вселенски, който овладяха много бързо и също толкова бързо забравиха старите, разделящи ги езици. Освен това, границите бяха премахнати и най-важното – разоръжаването беше факт. Премахнали ограниченията, хората бяха впрегнали умовете си в полза на науката и изкуството. През тези години Земята беше успяла да осъществи не само контакт, но и успешно сътрудничество с три извънземни цивилизации. И трите се представиха с имена, близки до познатите от земяните, защото те, всъщност, винаги са присъствали тук, но за тяхна безопасност бяха останали в сянка.

     Първата от тях, представила се като „Атланти” им разкри тайните на Атлантида. Обясниха, че държали знанията си скрити, опасявайки се от дългогодишния войнстващ дух на земяните. Сега, обаче, след бързото им израстване, те бяха отворили тези свои съкровищници и търпеливо, с много разбиране, наставляваха земните жители. Те, именно, обучиха хората на вселенски език и им дадоха по-големи възможности за реализиране на умствените си способности.

     Втората цивилизация нарече себе си „Фараони”. Първото, което направиха след като се разкриха, беше да помолят за прошка. Преди шест хиляди години разчели погрешно кодовете на пустинята и приели Земята за мъртва планета. Затова и си позволили да я използват за изхвърляне телата на заразно болни в специални изолатори. Когато установили наличието на изостанали форми на живот, които не само се заразявали от мъртвите, но и ги издигали в култ, те спрели тази своя практика. Възхитени от напредъка на Земята, те се върнали за да подкрепят развитието на медицината и строителството.

     Третата се беше представила като „Пророците”. Те никога не били прекъсвали контактите си със Земята и периодично изпращали свои представители, които проповядвали опрощение и любов, милосърдие и смирение. Като грижовни родители, те водели земяните към духовния им напредък, венец на който бил проектът „Анти-Вавилон”. Когато моментът настъпил, те се разкрили и продължили пряко своята помощ.

     Представители на тези три цивилизации присъстваха на мястото, известно преди като Великите Египетски Пирамиди, заедно с много земни учени и артисти. Те поздравяваха земяните, когато оглушителен шум надви музиката и фойерверките. Всички вдигнаха глави към небето усмихнати и в очакване на поредната атракция.

     Първо видяха летящо тяло, което се спускаше стремително към Земята. Когато се приземи, по един представител на трите извънземни цивилизации и Земята, се отправиха към него. Отвориха люка и видяха космонавт в скафандър. Малко след това представителя на земните хора го приветства с „Добре дошъл” на вселенски език.

-         Аз съм космонавт от планетата Земя – каза космонавтът и тутакси всички присъстващи настроиха електронните си преводачи на автоматично търсене. – Простете, че ви се натрапих така, но сигурно ракетата ми се е повредила и е отчела грешно параметрите...

-         Вие сте на Земята – изгърмя един от предавателите на езика на космонавта, който според анализите беше английски, т.е. „последния земен език, просъществувал до самия край на преломния проект.” – Идвате в ден, в който празнуваме. Заповядайте в Голямата Пирамида.

     Космонавтът Питър Джонсън, излетял от Земята на самостоятелна екскурзия през 2343 година, не искаше да повярва на ушите си, но посрещачите го хванаха от двете страни и го поведоха към залата. След като се подкрепи с някаква странна, но не и неприятна храна, Питър изслуша внимателно разказа за историята на планетата си през тези 666 години – число, което го накара да настръхне. Дали пък всички онези бълнувания за числото на дявола нямаше да се окажат верни?

-         Това е някаква шега нали? Не е възможно да съм още жив. През 24-ти век продължителността на човешкия живот беше 200 години, а вие искате да ме убедите, че съм живял три пъти по толкова. Дали не сте вербувани от моите приятели и сега да ми правите някакъв номер?

-         Питър, много неща се промениха – каза един от пророците. – Ние отдавна насищаме с позитивна енергия не само земната атмосфера, но и цялата Слънчева Система. По времето, когато ти си излетял от Земята, това все още се е наричало „благословия”. Приеми, че една такава „благословия” те е настигнала и ти си, както му казвахте тогава „богоизбран”

-         Кои сте пък тези „ние”? Нещо повече от хората ли? Гледайте сега, при първото ми кацане на планетата-куче, някакви същества, които бяха странна смесица между маймуни и хора, наобиколиха ракетата и паднаха по очи. Така диваците на Земята се кланят на езическите си богове. Сигурно са ме приели за Бог. Не повярвах тогава, че има богове, независимо от факта, че е приятно да те вземат за такъв. Защо сега да ви повярвам на вас? Или сте някаква извънземна цивилизация, която е поробила моята планета чрез манипулация на мисълта?

-         Не, Питър, не е така – поде един атлант. – На хората им трябваше време да пораснат и сега вече имат на разположение всички знания, които им трябват. Те научиха много, включително и вселенския език, и вече използват 90% от мозъците си.

-         Ха-ха, сигурно и потъналата Атлантида е изплувала от дъното на океана – иронизира го Питър.

-         Нещо такова, като изключим факта, че Атлантида не беше потънала, а само пренесена в паралелно измерение – с усмивка обясни атлантът.

-         Ей, братче, май си пийнал повече. Да ти е сладко, каквото и да празнувате там, ама май много филми гледаш.

-         Защо сте толкова упорити, Питър? – вмъкна един от фараоните. – Ето, хората вече знаят причината за съществуването на пирамидите и не само, че не се сърдят, но и използват грешките в своя полза.

-         Смахнат! Луд си ти!

-         Питър, защо са тези думи, лишени от смисъл? – попита един земянин, който знаеше от учебниците по история и психология колко ненужни са обидите. – Нима не се радваш на прогреса на нашата планета и не се чувстваш щастливец, че не си изстрадал лично всички тези метаморфози, които бяха и болезнени, и поучителни? Ти кацна току-що и вече можеш да се ползваш от толкова облаги, които сигурно не си и сънувал.

-         А-ха! Трябва да ви бъда благодарен, така ли? А всички вие, напредничави, помагащи, разбиращи, какво запазихте от нашето минало? Кое беше хубавото на моето време, например? Помните ли?

-         Нямаше много за помнене – войни, убийства, глад, мизерия. Изкривяване на позитивизма и възхваляване на мрака – духовен и умствен – вмъкна пророка. – Не съжалявай за нищо, Пит...

-         Слушайте ме внимателно. Когато отлетях от тази планета, аз оставих приятели. Те събраха нужните средства и ми помогнаха да осъществя мечтата си. Аз оставих любима жена, която ми махаше до последно и в очите й имаше толкова обич. Аз оставих майка и баща, които се гордееха с детето си. Аз оставих хора, които срещнах случайно, но които деляха залъка си на две с всеки, изпаднал в нужда. Не ми трябва вашия прогрес. Ще се върна на планетата-куче и ще проповядвам на онези диваци тези ценности. Обзалагам се, че ще напреднат по-бързо от вас. Сбогом!

     Възпитани в дух на не-насилие и уважение на личната воля, присъстващите на тържествата помогнаха на Питър Джонсън да излети - в собствената си ракета, по негово настояване. В сърцата на земяните, обаче, нещо трепна, а умовете им заработиха на различни вибрации. Някога, тези усещания били класифицирани като „носталгия”. Както и да я наричаха, обаче, те усещаха, че са загубили нещо толкова мъничко, но толкова значимо, че за първи път от петстотин години насам заплакаха.

 ----------------------------------------------------------------------------

С благодарност към perperikon (Пер Перикон) за предложената дума „земяни”, която ползвах в този разказ.

22.09.09 г.