Старата къща III

  "Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха настрани, псуваха и дори обясняваха със сълзи на очи, че не са казвали нищо. Други имаха дързостта да им заявят, че едва не са започнали да откачат и са измислили всичко от началото до края... В същото време се радваха зад гърба им, че „усилията им не са били напразни”, че са постигнали желаната цел, чувстваха се удовлетворени от постигнатото и се подготвяха да „гледат сеир” – докъде ще стигнат нещата. Въпреки че двойката спря всякакви контакти с въпросните хора, създали толкова раздори между тях, скандалите в семейството продължиха. Споровете до късно през нощта станаха нещо обичайно в този дом, който доскоро беше толкова весел, спокоен и уютен. Един ден на жената просто й писна, събра си багажа и си тръгна. След това се срещнаха няколко пъти. Както често се случва, осъзнавайки какво е имал, едва след като я изгуби, съпругът й я убеждаваше да се върне. Той й беше "простил" и щеше да забрави за нейните "изневери". Но жената беше непреклонна! Тя беше възмутена до дъното на душата си от това „щедро“ предложение. Защото на практика нямаше какво да й се прощава! И пазеше отровните спомени от кавгите им. Тя не вярваше, че ако се върне, нещата ще се променят и й писна да обяснява едни и същи неща за несъществуващи връзки. Съпругът й беше разрушил любовта и доверието между тях с незаслужените обвинения и обиди, които й беше нанесъл в гнева си. Тя не можеше да му прости, че превърна щастливия им брак в купчина развалини. Той не виждаше абсолютно никакъв смисъл да се бори за възобновяването на тази напълно разрушена връзка. А дъщерите им вече бяха големи. Те разбираха какво се случва, често присъстваха на техните скандали. Всичко това им се отрази и психически. Много скоро щяха да поемат в различни посоки в живота. Нямаше смисъл да стоят заедно "заради децата"...Разведоха се...Не след дълго жената отиде да работи в чужбина.