20 jul 2012, 9:46  

 Старата къща I

  Prosa » Relatos
746 0 0

Произведение от няколко части

1 мин за четене

    В един град край морето, в самия му център, на малка, тиха уличка, потънала в зеленина, може да се види стара, изоставена къща. Изпочупени прозорци, олющена мазилка, хлътнал покрив; двор, завзет от бурени, на който се валят всякакви ръждясали и счупени вехтории. А някога... тук кипеше живот...

  На втория етаж живееше собственикът с жена си и двете си дъщери. На първия етаж семейството държеше кръчма. Беше едно от онези места с неповторима атмосфера и уют, където отиваш като гост, но се чувстваш като у дома си през цялото време. Събираха се предимно хора на изкуството - писатели, художници, поети, артисти, музиканти. През студените месеци дървените печки горяха, понякога имаше и жива музика, с царствена походка между масите се разхождаха котки. По неизмазаните стени висяха плакати, нотни листове, картини, музикални инструменти. През топлите месеци се изнасяха маси и на двора. Пееха се песни, звъняха китари, рецитираха се стихове, скицираха се бъдещи картини, раждаха се любови...

  Собственикът и жена му бяха приятели с повечето от клиентите. Сядаха непринудено при компаниите, разговаряха, смееха се, участваха в споровете. Бяха страхотна двойка.

  Дъщерите израснаха от малки в артистичната атмосфера на кръчмата. През лятото играеха до късно на воля на улицата и в околните дворове с връстниците си. Когато поотраснаха започнаха да поработват в заведението - пазаруваха, помагаха в кухнята, сервираха, чистеха... Общуването с толкова много интересни и различни хора изигра огромна роля в израстването и формирането им като личности и им помогна да натрупат ценен житейски опит.

  Бяха славни години!...

  Но когато дяволът си няма работа, пуска в действие злобата и завистта, които за съжаление са страхотен "тандем"!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...