Старчето и Съвпаденията Част 9

ЧАСТ  9

 

И отново телефонен звън смущава сладката ни раздумка. 

Тоя път е моят. 

  Онези младите хора с хиперактивното детенце са. Обаждат се да ме зарадват. Бабата ходила при разваляча на проклятия. Оказало се, че има не една, а цели две магии. Направени били доста отдавна. Мотивът и поводът се явяват някакъв си имотен спор. Мисъл формите били насочени към това бабата да няма внуци. А идеята - след като няма поколение нейните дялове отново да преминат в ръцете на въпросните братовчеди. Обяснявам, че утре цял ден ще съм зает и се уговаряме да работя с малкия в други ден. 

Затварям, но изневиделица ме стрелва въпрос по темата, която разискваме с Многознаев и тутакси възкликвам: 

- Я чакай, чакай! Фил около това за което си говорим има нещо смущаващо! 

- О Боже Безумски! Какво пак не ти е на мисловна сгода? 

- Ама чакай бе Умников! За какви сгоди и несгоди ми плещиш. Нали уж каза, как в зоната на онези времево цилиндричните гънки с множествата от точки на Гравитационна Сингулярност температурата е къде Абсолютната нула? 

- Така е Тъпчев. Нали го уточнихме. Само така може дори без наличието на гравитация времето да се забавя. Но не само цилиндричната форма на гънката е причина за абсолютната нула в нея! Всъщност теб какво те притеснява? 

- Умников! При Абсолютната Нула елементарни частици спират да се движат. 

- Така е! И? 

- Не ми иикай. А ми ми обясни, как при нула градуса по Келвин - Гравитонът продължава да си мърдуца? И то изпреварвайки Фотона с ехеее - скорост?!

- Опаа! Сладко въпросче! Уви обаче ! Отговорът е от простичък по-простичък! 

- Да беее… Простичък бил? Сингулярната граничност за теб простичка ли е?!

- Амиии… Не е и чак сложна! Сингулярната граничност това е онази зона, в която някой от бинарите в даден Бинарен Континуум започне да проявява крайно несвойствено за нашата Вселена поведение или метрични характеристики. В конкретния случай Абсолютната Нула влияе стопиращо единствено и само за частици движещи се със скорости под или равни на скоростта на светлината.

- Да беее…! То пък да не би да има движещи се над скоростта на светлината!? 

- Ами да! Вече ти казах. Гравитонът е на пета степен по-голям бързак от Фотонът. Не помниш ли? Сравнихме го с онова тяло, оставящо „Черната линия“ в закона на Релей Джинс. Там дето е повод за Ултравиолетовата катастрофа. 

- Сещам се! Иии… Това, как обяснява движението му при Аабсолютната нула!? 

- Виж сега Тъпчо! – прекъсва ме Фил - При толкова висока динамична характеристика на Гравитона, то енергията му на практика се явява нещо като безкрайна величина за нашата Вселена. 

- Да беее…! 

- Така е  Тъпчо! Вероятно за това той и не може да бъде изолиран като частица.

- Я бе - безкрайна енергия! Ай сега Умников! Пак ме пързаляш по нанадолнището… 

- Не те пързалям! Даже си мисля, как с тази си специфика той дори може да напуска пределите на Вселената. И да! И още да си кореспондира с други Вселени.  

- Боже! Какво ново Умниково двайсет ! Такова нещо и през ум не ми е минавало! 

- Така де! Не ти е минавало защотоо… Ама ти си знаеш защо! Нали така!? 

- Тъй! Тъй! Щото нямам такъв. Добре де! Нека това за Гравитонът да е така, както го казваш. Но тутакси моето безумие се сеща и за нещо друго. 

- Опааа… И това тутакси най-вероятно е някоя безумска тъпотийка – нали така? 

- Тъй! Тъй! Ама не е нито тъпотийка… Нито пък - е може би… Нито пък - е и нали! 

 - Опааа… Чудничка сричко-пледоария… Добрее… И какво пък чак толкова да е? 

- На моето Безумие му дойде на ум, как в кръвоносната система, кръвта бива тласкана от енергията на сърцето. По водопроводните мрежи това се извършва от помпените станции, вдигащи налягането до шест атмосфери. При релейните станции на мобилните оператори радио-сигнала се произвежда от генератор захранван от електрическата мрежа… Или да речем от батерии…

- Боже Тъпчев! Толкова много думи и почти никаква мисъл в междудумието! – прекъсва ме Фил, почесва се по челото и добавя – Та всъщност какво ме питаш? 

- Е как какво бе Умников! Питам те кой създава енергията за връзката между нас екзодвойниците? Да не би джуджетата на Снежанка да връткат педалите на някой септавелопед, задвижвайки някакво си незнайно за науката космическо динамо? Амааа! Отговор тип фантастико - ла Перпетуум Мобиле - няма да мине!? 

- Глупости! Не ти говора за метафизика или за Братя Грим! Но браво бе Тъпчев! Много смислен въпрос. Вселената се раздува или разраства. Това го знаеш – нали?

- Нали! 

- Добре! Мисля вече уточнихме, как това се случва с една стъпка равна на наноскопичното Разстояние на Планк - и с такт едно нановреме на Планк... 

- Така, така! – прекъсвам го аз – Умников! Ама при тези огромни космически разстояния, разтягането в двете крайни точки, няма как да е нанскопично…  

-  Именно! Гигантоскопично е! Абе Тъпчев ти днес да би да си пил мозъчна виагра?

-  Добре! Добре! Стига ме четка! По-добре ми поясни другото… 

- Кое то? 

- Ако всичко във Вселената е крайно, то не би ли следвало и разрастването и да е крайно? 

- Би! – хили се мазно Фил, след което става театрално сериозен и пита - Е и? 

- Е какво пак ти е - е и?! Щом всички величини във Вселената са крайни, а енергията на Гравитона, с която участва в разрастването и е безкрайна, то връзките между подобните няма ли опасност да се скъсат. И съответно инфо-поток да секне? 

- Категорично - не! 

- Бреййй! Много си пък категоричен. И защо да е така, както всъщност май не е? 

- Амии…  Ако съм честен рискът от скъсване на връзките между подобните всъщност е такъв какъвто всъщност не е! 

- Което ще рече какво… 

- Че докато мислих по твоите въпроси стигнах до извода, как именно връзките между Подобните всъщност са основният фактор, изграждащ една невидима с просто око вътрешно скелетна конструкция на Вселената. 

- Я бе! Стига Умников! Това ми звучи като Информационно-Кристална Решетка! Я не се надценявай! Иии…! Това от Деграс, Хокинг или от Карл Сейган си го лепнал? 

- Глупости бе Тъпчев! Не съм ни чул ни чел Сейган, Деграс или Хокинг да си падат по твоя Тюрен. То и аз не съм му фен. Ноо… В този случай теория му за Подобните и за невидимата информационна връзка между тях ми върши приказна работа. 

– Ахаа… Май Умников ще ми кацне на приказна тепсия! И защо така мислиш Фил?

- Защото осъзнах, как именно неизменното участие на Гравитона във всичките тези танжерно-торсиони връзки, а и поради тяхното повсеместно разположение из цялата Вселената, всъщност точно те я държат в компактност. 

- Хайде бе!? 

- Да Тъпчев! И въпреки мощта на Първичния взрив - точно те не и позволяват, да се разпилее на съставните си звездни купове и галактики. И да Тъпчев! Прав си! Вселенските връзки между подобните наподобяват кристална решетка. 

-  Добре, добре! Стига ми се мазни, ами кажи, как по-точно става това? 

- Амии… Най-вече става защото въпросните торсионно танжерни връзки между подобните попиват част от енергия на Първичния взрив. 

- Попиват ли? Че те да не са памперси или сюнгери? Нали уж каза, че са изградени от гравитационно сингулярни точки обвити с Торсионни спирали от гравитони. 

- Така де! Но нали казахме, как върху торсионните спирали от гравитони има още една обвивка съставена от неевклидови време пространствени „гънки“ тип Калаби Яо. Всъщност те имат двойствена функция. Един път изолират връзката между подобните, а втори път поемат енергията идваща от ехото на „Мегатътена“ причинен от Първичния Взрив.    

- Ахаа… Умников, а да не би сега да ми казваш, че тези Калаби Яо плисета от време пространствени гънки са някакъв аналог на Швановите клетки. Онези синтезиращите миалиновия слой върху невроните, служещ им и за изолация. 

- Опааа! Бреййй… Тъпчев много добра аналогия… Браво бе!

- Добре Умников Мазников ! Това обаче по какъв начин отговаря на моя въпрос, относно начина на енергийното захранване връзките между подобните? 

- Отговаря! Ама трябва да я понапънеш тая сива пихтия между ушите си. 

- Тъй! Тъй! Умников дай по същество! 

-  Неевклидовите многопластови време пространствени дипли или структури ала Калаби Яо, са много подобни на ламелите в митохондриите. А ти много по-добре от мен знаеш функцията им!

- Да! Да! Енергийните депа на клетките. 

- Именно! Явно поради това си сходство и следвайки закона за запазване на енергията, енергийното ехо от Първичния взрив бива поглъщано от тези Калаби Яо структури. Първо се акумулира в тях! А после се трансформира в потенциал.

- Потенциал ли?

- Да! Същият онзи, който регулярно подхранва кинетиката при преноса на информацията, осъществяваща връзката между подобните във Вселената. 

- Ти да видиш! Еее… Точно пък това и точно по този начин не би ми дошло на ум!

- Ами нормално за теб. Щото всички знаем… 

- Тъй! Тъй! Умников! Че това нещо наречено ум при мен липсва. Дай нататък! 

–  И за да допълня твоите умнолипсии ще добавя, че другия извод до който стигнах е, как въпросните връзки между подобните небесни тела и живи същества са в много тясна аналогия със силните ядрени взаимодействия… 

- Кои!? Кои?! – прекъсвам го, възкликвайки аз и после питам доста стреснато - Дето поддържат ядрата на атомите в компактни структури ли?

- Точно! 

- Стига бе Умников! Недей сега пак да ме лашкаш в музиката. Силните ядрени взаимодействия не се ли проявяват само на наноскопично къси разстояния.  

- Да! Но пък притежават огромна мощ. Сто тридесет и седем пъти по-големи са от елетромагнитното взаимодействие. И десет на тридесет и осма степен по-мощни са от гравитацията. 

-  Боже Умников! Ама ти сега голяма кашотина избълва. 

- Що пък бе Тъпчев!? 

- Е как що! Как така силите от ядрата на атомите, действащи на наноскопични разстояния ще ги сравняваме със сили, въздействащи на милиони и милиарди светлинни години отстояния. Вселената си е Вселена! Не е ядро на атом - нали!?

- Ха! Ти пък с тази си прословутата безмозъчност от къде може да знаеш, че не е!

- Да бе – Умников! Я стига! Пак ме лашкаш в оркестъра! 

- Е какво стига де Тъпчо! Какво пречи нашата Вселена с диаметрални размери от четиринадесет милиарда и петстотин милиона светлинни години, всъщност да се явява ядро на един единствен атом от много по-мащабна друга мега Вселена. 

- Стига бе Умников! Сега на Джонатан Суифт ли ще ми се правиш? 

- Ами да! Какво пречи да сме едни Гъливерци, пътуващи между Джуджета на микро Вселени от ядра на атоми, а същевременно с целия си необозрим космос да сме микронна част от свят на Гиганти в макро извънвселенни хиперпространства!?  

- Да бе! Я стига Умников! Дай нещо по-така реално! Да речем… -  и не успявам да довърша аз защото звънва нечий телефон.

Споглеждаме се.

Този път е моя. 

Нищо сериозно. Някаква девойка слугуваща при Императорът управляващ мобилните ми комуникации се опитват нещо да ме зарибяват. Точно сега не ми е до тях и възможно най-вежливо и подрязвам натрапчивите и амбиции. Още не съм затворил, поглеждам към Умников, а той клатейки глава и казва: 

- Какво Тъпчев - В и К, Кабелната или някой енергодосадник. 

- Не! Една придворна дама на Бърборино Императора! Та какво ми казваше?

- Аааа… Да! Тъпчев ама то ние до къде бяхме стигнали?  

-  До там, че все ми бягаш по тъча. Първо те попитах за разтягането или разширението на Вселената! А ти се почеса по носа и ме лашна в бостана на Великаните. И ми обясняваше, как си видял Гъливер, възседнал тиквена семка да се пързаля върху грамаданска динена кора изхвърлена от гигант.  

- Какво, какво! Не съм говорил за дини! Ти сам си изломоти нещо си за Гъливер! 

- Щото ти ми плещиш глупости, как Вселена е ядро от атом на Мегавселена. 

- Опаа…  Значи за разширението сме говорили казваш! 

- Да Умников! И да приемем, че в тази шантавотевина има нещо рационално… 

-  И какво в края на краищата се иска от мен?! А Тъпчев?

-  Искам да те питам… Щом Вселената се раздува, това няма ли да рече, че позициите между два Паралелни свята, намиращи се от двете страни на  Първичния взрив ще се раздалечават главоломно. И то по различен начин.  

- Вероятно ще е различен - да. Но пък е ясно, как всичко и всички във Вселената се движат с тактовата честота на константата на Планк и на времето на Планк. 

- Добре с това вече се съгласих ! Но какво от това?

- Ами товато е, че дори да има някакви по-особени обстоятелства и фактори – като черни, бели дупки или неутронни звезди, то промените в разстоянията и времената винаги ще са кратни на Времето и Дължината на Планк.

- Добреее… И с това се съгласих! Но това, че порядъка на отмествания ще са кратни едно на друго съвсем не означава, че няма да са различни едно от друго!  

- Добре де! И какво от това!? – театрално се прави на учуден Умников. 

- Ооо… Знайко! Я спри да ми се правиш на ученик със СОП от Ракетното училище. Много добре знаеш, че при точки разположени аксиално от двете страни на центъра на взрива, а още и движещи се в диаметрално противоположни посоки разстоянието между тях ще нараства на квадрат. 

– Боже бе Тъпчо! Днес си изумително логичен. Ама все пак въпросът ти къде е? 

- Казах ти да престанеш да се правиш на изтърван от щъркела… Къде ми бил въпросът!? Ами ето го! Ако разстоянията или темпа на раздалечаванията са различни, то тогава как така импулсът на информацията достига до всички екзодвойници винаги и точно за една втора от Времето на Планк?  

- Еее… Тъпчоооо! Това вече го казахме. Ама да де! То на времето в училище на теб все по два пъти трябваше да ти се обяснява… 

- Тъй! Тъй! 

- Тъй ами! Ама то е сигурно щото ти все си блееше по онази Миглена… 

- Добре, добре Умников Не се разсейвай по старите любови! Дай по същество! 

 - Хубаво бе Тъпчев! Значи за кой ли път те връщам в десети клас. Нютон е доказал, че Пространството е относително - Айнщайн доказва, как и Времето е относително. В бита обаче по интуиция приемаме, как координатите X,Y,Z  в пространството са статични. Сиреч ако си седнал под часовниковата кула и тя, и ти сте неподвижни - само времето си тече – еднопосочно. Поради което и стрелките на циферблата се движат - еднопосочно. До тук нещо неясно! 

- Не мамо! 

- Доообре! Та! По протежението на въпросната Гравитационна съвкупност от Сингулярни точки, свързваща теб с подобните ти Тъпчовци под формата на Годезична линия  имаме едно  странно поведение на Време - Пространството. 

–  Словосъчетанието „Странно поведение“ никак си не ми отговаря на въпроса. 

-  Така е Тъпчо Тъпчев! А защо е така – ти знаеш ли?! 

- Защото вече втори път те питам и ти все ми се посукваш. Ето кажи ми го сега не като за десетокласник ами като за петокласник! Ако гравитонът винаги се движи с еднаква скорост “V”, то как така при огромните разлики в разстоянията „S”  между Осмоъгълниците сигналът носен от този Гравитон винаги достига до всеки един от нас за едно и също време “t”. 

 -  И защо пък как ?! Ти нали ми каза, че си измислил някакви си гениалности с въртящи се сфери в кралските крипти на някакви си енергийно мисловни пирамиди - хили ми се мръснишката Знайко.

- Стига ми се лиготи Фил! Вярно, че го твърдях това. Но все таки това бе хипотеза, опитваща се да обясни и отстрани първоначалните проблеми с ехололията. Давай сега да се върнем в класическата физика на пети клас. А там пише, че S ( Пътя) = V ( Скоростта) по t ( Времето). Та съобразявайки се с тази базова формула, ми изниква една условна задачка закачка! В която като дадено имаме различни като дължина Пътища „ S“. Примерно от Русе до Силистра! И от Русе до Сандански. Второто което е известно е, че и в двата случая аз се движа с една и съща средна „ V“ (Скоростта) от 60 километра в час. Въпросът или неизвестно в тази задача е… Как така (времето) „t”, за което ще измина тези две различни разстояния винаги ще е едно и също? Крайно нелогично е – нали?  

- Ами то аз го обясних амааа… Ти нали пак си пиполеше сивата пихтия през носа и си мислеше за Мегито отново си пропуснал най-важното. 

- Добре, добре! Я пак ми обясни как така с една и съща скорост изминавам различни разстояния за едно и също време! Според мен това е абсурдно! 

- Употребявайки словосъчетанието „Странно поведение“ имах предвид точно огледално реципрочната проява на бинарните величини в континуума Пространство-Време. Или по друг начина казано  при въпросните Танжерно – Торсионни  връзки между подобните Пространството се проявява като Относително. А Времето образно казано замръзва в абсолютна константа…

- Напреки на Теорията на Относителността Времето се явява константа ли?

- Да! И то точно в рамките на една втора Времето на Планк. За това и без значение какви са разстоянията то времето за прехода им е винаги едно и също. 

- Това е формулировката за десети клас. А ако искам да е за пети. Как ще го обясниш? 

- Чакай да помисля! Амии! Тъпчев най-лесният пример е с равнобедрен триъгълник. 

- Как как?! 

- Приемаме че едното бедро се явява „ V“ Скоростта, а другото „t” Времето. После поставяме условието те да не могат да се променят. Съответно приемаме, че Третата страна е съответстваща на Разстоянието (дължината) и че тя може да е променлива. И така колкото и както да увеличаваме или намаляваме размера на третата страна явяваща се Пътя (S) това няма да влияе на размера на двете бедра които приехме, че са  непроменимите „ V“ Скоростта и  „t” Времето.. 

- Ахаа… Ясно! Нагледно казано ще се променят се само ъглите на триъгълника. 

- Именно Тъпчо. Ама предполагам се досещаш, че в тази геометрична  аналогия ъглите не влизат във формулата за Пътя, Скоростта и Времето. Те са косвен фактор в задачата. И се надявам си ме разбрал. И няма да ме караш за трети път да ти го пошествам това обяснение. 

- Така вече го разбрах. Даже ми хрумна поетична интерпретация за казаното. 

- Давай да те видим поете, какво тъпотийно стихоплетие си измузицирал! 

- По протежение на Гравитационна съвкупност от Сингулярни точки Времето и Пространството се впущат във вихър на еротичен разгул, в който вливайки се едно в друго нескончаемо се превръщат от едно в друго. Естествено тези разюздани време пространствени транс метаморфози хвърлят в дълбок потрес  закостенелите схващания на консервативните среди в класическата физика. 

-  Тъй! Тъй! Вярно е че някой от по закостенелите  учени, следвайки фанатичното си тесногръдие яко са заседнали насред блатото на канонизираните си възгледи. И колкото и както и да им го обясняваш - те не искат да го приемат. Тъпчев! Искаш ли вече да раздигаме говорилнята. Че то ти нощеска може и да си дремеш на седалката, но аз натам-навам, ще трябва да връткам геврека. 

Разделяме се.

Правя каквото правя - то времето си минава. 

Изненадващо Фил ми звъни, че е пред нас.  

Поглеждам! А то двадесет минути преди уречения час. 

Че ме и юрка да слизам по-бързо. Бързал нашичкият да зарежда от някаква бензиностанция. Да – тя била на мамата си! Ама имала пилотна промоция за десет процента отстъпка на зареждащите по малките часове. И можело да има опашка. 

Тегля му една нашенска! Грабвам багажерията и слизам.

Стигаме до бензинаджиницата! Уви! Оказва се че навалица - няма. 

Зареждаме дето се казва за три минути.

Иии…

Оказва се тръгнем ли веднага ще цъфнем къде половин час по-рано при племенничката. Решаваме да проверим до къде е тя с приготовлението си!

Аха - греда! 

Всичко и било готово, но току що ставала. Което означава, че ще да висим, като паяци пред входа поне четиридесет минути. Разбираме се, да пием по едно топло питие на бензиностанцията. А тя щом е готова да ни дрънне.  

Сядаме! 

Той пие кафе аз чай. 

Междувременно уточняваме, че ако племенничката започне да изпада в ония емоционални състояния, като при сеанса ще трябва да приложим разсейващата тактика със страничните отвлечени от темата и задачата въпроси.      

Явно обаче и за двама ни ситуацията е странна. Защото стоим и мълчим.

- На мен обаче и едно друго ми е интересно – разчувам тяговата мълчина аз.

- Кое то другото Тъпчев?

- Питам кое способства в паралелните светове всичко да е в пълен времеви синхрон? 

- Ако говорим за абсолютно всички, то не може да се каже, че между тях имаме абсолютно пълен както пространствен така и времеви синхрон! 

-  Значи Умников ти твърдиш, че има слънчеви системи - двойници, които имат както външно, така и вътрешно времеви разминавания. И то доста по-големи от тези, които биха позволили пълна синхронизация в един евентуален контакт.

- Колкото до самия контакт, ако мозъкът ти може да се настройва да е в синхрон с двойника връзка е възможно да бъде установена с почти всички. Но не така стоят нещата що касае хармонизацията на самите събития при двойника. 

- В какъв смисъл хармонизация на събитията - Умников?

- Вселената е минимум на четиринадесет милиарда години. Нашата планета е на около четири милиарда. Значи по най-груба сметка има едно поколение Слънчеви системи наше точно копие, образувало се някъде във Вселената и във времето доста преди нас и едно да речем пак във времето и във Вселената, но доста след нас. 

- За времето ясно! Умников искаш да кажеш, че една Слънчевата система, която се е пръкнала преди нас ни се явява кака ли? 

- Да! Та тя и всички хора живеещи на нея ще са доста по-напред в развитието си спрямо нашата Слънчева систем. Или те са бъдещето с наше лице към което ние сме се запътили. Но да! От друга страна Нашата Слънчева система  се явява кака на тази, която се е за родила се след нас. 

-  Ахаа… Да не би да искаш да кажеш, че те са нашето минало, догонвайки ни като развитие? – възкликвам аз и виждайки кимването му продължавам - А във Вселената каките и по-малки сестрички, как са разположени в самото пространство?

- Нашите каки или тези появили се по-рано от нас, се намират по посока по към периферията на Вселената. А тези наши Слънчеви системи двойници, на които ние сме им кака, те пък са по-близо до зоната на Първичния взрив. 

- Ахааа… Добре! А кое е това, което въпреки разминаването във Времето и Пространство позволява на нас групата от Настоящето да можем да имаме контакт с двойниците си от Бъдещето и от Миналото? 

- Ами факта, че ние от Настоящето, тези ни двойници от Миналото и онези ни двойници от Бъдещето преминаваме по единна и съща причинно следствена линия на събитията, които преживяваме.  

- Ясно! Значи все пак пълен събитиен синхрон може да има само в онези паралелни светове, които са се зародили в един и същи момент. Или по друг начин казано са на точно еднакво разстояние от центъра на Първичния взрив. 

- Точно така Тъпчев. И всичките тези паралелни светове с абсолютния времево събитиен синхрон всъщност са част от повърхнината на една сфера. 

- Но това не изключва връзки и с двойниците от Миналото и от Бъдещето нали?

- Да, да! Въпреки времевото разминаване, както вече казах цялата Вселена е пронизана от връзки между подобните. Които в определени ситуации поради една или друга причина се активизират. С две думи от към центъра на Първичния взрив към периферията на Вселената има нещо като зони от времеви сферични повърхнини, които са  аналогични на часовите зони на земното кълбо. 

- Аха! Значи в този си контакта сме само двойници от нашата си времева зона? 

- Да! Или хипотетично казано, ако ти се беше свързал с някой твой двойник предшественик, щеше да виждаш в Бъдещето си. А ако се беше качнал към някой  появил се след теб, можеше  да надничаш в Миналото си. Именно и поради това тези отместени във времето връзки категорично излизат от понятието линейни паралелни светове. 

- Което ще означава какво?  

- Че ако примерно някой двойници, с които си в контакт имат, разминаващо се с порядък примерно над двадесет и четири Времена на Планк от нашето Настояще, то това по никакъв начин няма да е от полза за Старчетата. 

-  Как, как?! 

-  Така! Ааа… Чакай малко Тъпчев! Душичката е! – вирва показалец Умников и изкомандва - Тихо сега! – след което казва – Кажи Душичке! Да! Добре! Тръгваме! До пет минутки сме при теб. Добре де! Ако не си долу ще те изчакаме – затваря линията и изкомандва – Давай Тъпчев! Вдигаме гълъбите!  

Влизаме в колата и потегляме, мен обае въпросът  все така си ме човърка и питам: 

- Умников я поясни! Ти за какво ми го говореше това в кафенето, че не те разбрах?

-  За постигането на необходимата хармоничност между екзодвойниците. Която съответно вие да придадете в опитите си за удължаване живота на старците. 

- Ахаа… Ясно! Амаа… Сега като ми казваш това знаеш ли какво ми хрумва? 

- Не! 

- Дали пък няма да можем да се свържем със себе си от бъдещето. И от там нашите двойници от онова бъдещето време да ни подскажат, къде в този случай грешим. И как да се коригираме, за да можем да намерим изход от ситуацията.  

- Съмнявам се Тъпчев. 

- И защо бе Умников?

- Защото ако разберете, че ще се получи - няма да дерзаете както сега. От друга страна ако разберете, че изхода е негативен, най-вероятно ще се отчаете и ще се откажете да мислите и да експериментирате. С две думи това ще доведе до  леност в еволюцията ви. Природата не би си го позволила - без значение от изхода. 

- Това пък най-малко би ми дошло на ум!

- Както многократно съм повтарял Тъпчо то е защото той умът у тебе липсва. 

- Това си го знаем Но сякаш сега ми се иска да поосмисля над до тук казаното.  

- Няма проблем осмисляй си го. Нооо… Понеже знам, че мисловният процес на теб ти причинява болка… Там в жабката има аптечката с болкоуспокояващи. 

- Добре - Умников! Млъкни за малко, че да се сетя какво още исках да те питам! 

- Хубаво де! Млъквам! – отново ми се хили мазно той, но мен мисълта ме изненадва:

- А да! Сетих се!  Всъщност, иска да питам, как става така, че въпреки огромно разстояние на което сме един от друг, при тези които сме от една и съща времева линия събитията са в абсолютна времева хармония и събитиен синхрон.

- Не мога изцяло да обясня защо, но мога да практически да ти покажа, как става.

- Все е нещо! Давай Умников!

- В интернет има един интересен експеримент с метрономи. Поставят ги на една маса и ги пускат да работят в асинхрон. След време те влизат в синхрон. 

- И колко е това - след време?

- Ами зависи от бройката. Ако са само два за има няма една две секунди. Ако са десетина за три, четири секунди. После наредиха мисля около сто и четиридесет. Там синхрона се осъществи за двадесет секунди. 

- Интересно! И какъв ли е механизма, за да става това? 

- Спецовете казват, че звуковият хаус (ентропията) породен от неравномерното пускане на метрономите преминава в звукова хармония (енталпия) в следствие на звуковата вълна, която се предава по въздуха и по плоскостта на масата.

- И този пример с метрономите, нас как ни ползва при паралелните светове?

- Ами образно казано “твърдите“ танжер – торсионните връзки между подобните имат аналогична функция на контактната площ. Такива каквито са въздуха и масата при случая с метрономите. А протичащата информация играе ролята на вибрациите предавани по въздуха и плоскостта на масата. Вероятно същото се случва и вътре в осмоъгълниците. А после и между самите тях когато са свързани. Или както вече ти казах, това е и същността на самата паралелност на световете.

- Искаш да кажеш Умников, че ако съчетаем Хилбертовите принципи със заложеният стремеж у всички подобни системи във Вселената да влязат в хармония по между си, то това би свело принципа на Паули до минимум. 

- Какво имаш предвид Тъпчо?

- Да речем общото здравословно състояние на Старчето. Или още по-точно казано един такъв синхрон между екзодвойниците би способствал за по-добра кореспонденция между Епифиза и Хипофиза на всички старчета от осмограмите. 

- Определено би! 

- Ахаа…. А значи ли това, как дори от самия факт, че сме се свързали и поддържаме активна жива връзка по между си поне малко сме му повлияли положително?

- Втори път ме питаш едно и също! Добре де! Нали си ми тъпичък пак ще ти обясня! Всъщност, свеждайки общите негативни разлики между старчетата до минимум вие автоматично коригирате и здравословните им отклонения в положителна  посока. А това е съществено за продължаването на един живот. 

- Ясно! И още нещо исках да питам ама сега като каза това и ми излетя от ума…

- От къде от къде ти излетя? – хили се мазно Умников.

- От ума дето го нямам – отговарям механично аз, сочейки към телефона му - Звъниш Всезнайков! – той поглежда и започва да маха с ръце: 

- Душицата е! Явно е готова! Може и вече да е долу! – плъзва пръст по дисплея  и казва – След има няма минута ще ни видиш фаровете душице! 

Вземаме я.

Не знайно защо, но първо от което тя се интересува е, как изглежда странното магьосническо образование на челото ми. Даже иска да го види. Но когато махам лепенката потреперва с рамене, възкликвайки:

- Боже! Каква гадост! 

- Е! Аз нали ти казах! Ама така е! Той Тъпчев сам си е виновен! И то е щото си вре тъпата гага там където не му е работа…

- Ооо… Я да си гледаш работата – скастрям го аз – Дай да оставим мен. По-скоро искам да разбера мотивите на това младо момиче така задълбочено да се отдаде на изследователска дейност точно в Тунис!

- Ами ако съм честна всичко тръгна от попадането ми в една интернет група, където се публикуваха работни исторически хипотези. Помня, че беше събота сутрин. Някой пусна материал. Идеше реч за времето на соца. Някаква жена носеща прозвището Червената принцеса била станала министър на културата. 

- Душице да не говориш за Людмила Живкова? 

- Точно! Аз нали съм историк и я знам само като име. И че е щерка на соц. лидера на България. Дето всички му казват Бай Тошо. Лично на мен името, родословната или идеологическата линия не ми е интересна. Вие как сте с тези неща?   

- И ние нямаме проблем с това - хили се Умников и махва с ръка – Дай нататък! 

- Та според авторът на поста по неведоми пътища Божии някога в древността, някъде в пространството, някак си сме били свързани с Амазигтите. И най – странно от всичко е че това било подсказано от наши лекари работещи там. 

- От лекари ли? – възкликвам недоумяващо аз – Наистина е странно! 

 - Да! – категорична е Племеничката - Къде шестдесетте години на миналия век те били изпратени там със задачата да подпомогнат създаване на здравната система на Тунис. Всичко било по молба на първия Президент на независим Тунис - Хабиб Бургиба. От БАН обаче потвърдили въпросните догадки. В смисъл, как по необясними причини между Българи и Амазигти има някаква мистична връзка. И най-вече, както като етнография и бит, така и донякъде в езика, поне като звучене има допирни точки. А още и в писменостите има определени сходства. 

- Охо! Ти да видиш – отново възкликвам аз – А примерче можеш ли да ни дадеш! 

- Да! Например имена на местности като например Кабиле макар това звучене да минава през френски. Колкото за писмеността там имаме някой и друг знак с пълно сходство с черковно българската азбука. Например при буквата „К“ има пълно сходство звук-буква. А при „Ж“ само графически. Но има и прилики между буквата „В“ в Глаголицата…. 

- Душичке остави го ти Тъпчев! Я по-скоро ми припомни, какво е била наредила червената принцеса Людмила Живкова?       

- Тя инкогнито или по-скоро почти секретно изпраща група да проучи генетиката, езика и битовите навици на Амазигтите. Аз прочитайки това нали съм историк в началото бях категорично на противоположното мнение. Спорът обаче доста се разгорещи. Оформиха се теза в подкрепа и антитеза, отричаща подобна праисторическа връзка. Съответно започнаха да валят хипотетични, аналитични и екзотични аргументи и от двете страни. Първо около външния вид на Амазигтите. После относно употребата на звукът „Ъ“. Но най-вече се наблягаше на това, че на знамето им има нещо като герб символ досущ като нашето „Ж“ 

- Опааа… Пак това „Ж“! Добре! И после ти какво?!

- После! Започвам да си мисля! Кое ли от написаното е някаква реалност и кое е чисто софистичен аргумент ей така само за поддържане огъня на самия спор. В един момент обаче установявам неистово силно колебание относно моето си мнение…  

- А какво беше то? 

- Че е невъзможно да има каквато и да е връзка между Българи и Амазигти. 

- Тежък вътрешен спор - а Душичке?! 

- Много. Но пък това определено ме провокира да отида за девет дена в Тунис. 

- Опаа… Това не го знаех! И какво!

- Амиии… Какво, какво! С четири регионални екскурзии – при това групови… Амии… Оказа се такъв туристически подход не е най-подходящия за научна работа! 

- И що пък? 

- Е! Как що!? Носиш се на летящ старт покрай исторически обекти и артефактите без да можеш да се задълбочиш кой знае колко... 

- И какво!? Озова се в някакво си научно капо ли!? 

- А не, не! Не бях на нулата. Както с видяното така и с осмислянето му! 

- Ха така Душице! Раздуй тук пред чичаците какво установи?

- Амазигтите наистина се гордееха с огромното „Ж“, кипрещо се в средата на флага им! Но и едно друго нещо също ме сериозно ме накара да се замисля…

- Кое то Душице? 

- Още на третия ден без никакво затруднение започнах ей така само по външен вид и по походката да различавам Амазигтите от Арабите. 

-  Опааа… Искаш да кажеш, че ще ходиш и на магистратура по антропология ли?! 

-  Ако съм честна в началото точно това ми мина ми през ум. Но прочитайки хорариума на антрополозите установих, как езикознанието е много по-близко до духовната същност на историята. Все пак в личните откровения на едно слово човек разкрива много повече от духа, душата и спецификата на съзнанието си.   

- Мъдро казано! И какво нататък? –  учудващо не спира с въпросите Умников. 

- Амии… Може и да ми се смеете… Нооо… Другото което ме порази бе, когато влязох в няколко от техните пустинни жилища – землянки… Амазигтите в Тунис ги наричат „Тагъремит“. А в Мароко им казват „Ифри“. 

- Землянки „Тагърмити“ ли? – отново любопитства Фил, а аз се сещам, че е умишлено, явно с идеята да се придържа към плана за разсейване.  

- Да! - отговаря тя и добавя - Но не вкопаването е това което ме впечатли! 

- А какво Душице?  

- Това че лекарите са били прави! Целият етнобитовизъм на Амазигтите, като черги, одежди и дори посудата им са умопомрачително подобие на нашите. Все едно сте в наша възрожденска къща в Копривщица, Ковачевица, Боженци… 

- Странно наистина… Ноо… Душице! То това какво общо има с езикознанието?

- Не, не, не! Виждането и осмислянето на тази етнографска близост между двата народа беше първият камбанен звън… Най-вече, касаещо решението да започна магистратура по езикознание. 

- Добре Душице! А втория звънец от какво бе? – отново я прекъсва Умников. 

- Втория бе, че лично с ушите си чух честата употреба на звукът „Ъ“ в Тамазигтския… Защото всъщност това бе и един от основните аргументи, на тези които твърдяха, че имаме общи корени. Понеже се оказва, как по цялата земя не са чак толкова много народите, в чиито език изобилства звукът „Ъ“.   

- Опааа! Душице! Ама ти с всичкото това да не би да намекваш, че Кирил Философ е плагиатствал част от графемите за Глаголицата от Азбуката на Амазигтите? 

- Имам такива подозрения! Между другото графичната им система също както нашата Азбука си има име. Те я наричат Тифинаг. Колкото до това в каква степен е взаимстването - точно с това не съм се занимавала…

- До сега – смее се на глас чичо и – Но не е късно! Нали така Душице?

- Да! Да!

- А без да си се задълбочила ей така на прима виста какво ти е мнението?

- На пръв поглед чисто хронологически е възможно. Тифинаг е оформена около Пети Век Преди Христа. От Трети Век Преди Христа е официализирана сред всички Амазигтските племена. А нашата Глаголица се появява чак края на Девети Век След Христа. Последвана в Десети Век от Черковно Тракобългарския.

- Прописали сме дванадесет века че и отгоре след Амазигтите ли – а Душице!?

- Относно писмеността е така. Което ще рече, че не е изключено Кирил и Методий да са заимствали някоя и друга графема от Тифинаг. 

- Ти да видиш – възкликвам аз и допълвам – Но не знам братята да са били в Африка! 

- Няма и нужда да са ходили до там – отсича Племенничката. 

- Е как тогава ще е станало това заимстване? - чеша се по ухото аз.

- Имам предположения и за това. Но ако ще ги изразявам преди това трябва да поясня и как изобщо еволюира една писменост… - подхваща Племенничката, но в този момент моят телефон започва настойчиво да зазвъни :

- Боже Тъппчо! Кой те търси по три посред нощ? - изпада в почуда Фил.

- Ми откъде да знам – хиля му се аз и докато вадя умнофонцията допълвам - То болест и здравословен проблем работно време нямат. Още по-малко пък почивен ден – след което поглеждам към екрана и клатейки глава на свой ред възкликвам – Странно! Тази пациентка никога не ми е звъняла по такова никакво време. 

- Да не би като пътуваш да им обявяваш транспортно-лечебни промоции?  

- Ха, ха! Много смешно! Ако млъкнеш може и да разбера - завършвам аз и вдигам.  

Оказва се, че не е за нея, а за внучето и. На три годинки и половина е. Обяснява ми, че от три часа плаче та се къса. И нищо не помага. Ни дундуркане ни занимавки, ни любимите му лакомства. Иначе няма температура, няма обрив, няма зъби за прорастване. Върти главичката си и плаче. Интересното е, че когато е в майка си или татко си малко се поуспокоява. Но оставят ли го в креватчето отново надава вой. И на въпроса какво го боли малкият обяснявал, как около него хвъркала някаква бубалазата. И докато обикаляла го хапела по сянката. Майка му го пита: „Как така ще те хапе по сянката?“. А малкият отговарял, че щото нали сянката винаги пълзи по стената или по земята, та бубалазата минела през сянката му го хапела по нея. И той получавал „ух“ по косата. А когато баща му го попитал: „Да не би бубалазата да го скубе?“ малкият отговарял, че не го скубе. Само му хапела сянката. И ако сянката е на стената го боли косата и веждите. А ако му ухапе сянката на земята го болят ноктенцата на краченцата. Съответно баба му казала на младите, че това и се струва доста особено. И не е зле да ми се обадят. След което да ме помолят за помощ. Те уж не отказвали, но си правели оглушки. Особено като разбрали, че иде реч за въздействие от разстояние без предварителен преглед. Разбираме се да се опитам да го диагностицирам. И ако мога с нещо да му помогна. Бабата поема ангажимента, ако се появи някаква промяна - веднага да ми звънне.

Обръщам се към спътниците си молейки ги за извинение, че за известно време няма да съм с тях. Съответно ги моля, ако им е възможно да си говорят малко по-тихичко. Те обаче решават да запазят пълна тишина. Така в купето остават да се чува само двигателя свистенето на гумите и музиката от радиото. 

Концентрирам се. 

Влизам в енергетиката на детенцето. Оказва се, че една същност нещо си го е харесала. И буквално като муха около буркан с мед кръжи плътно по периферията на седмия му ауричен слой. При децата те са малко по плитички и доста по тънички. Поради което от най-малкото смущение им се нарушава енергетиката. Явно и за това, когато детето е в ауричния периметър на майка си и баща си същността го дразни по-малко. 

Изниква обаче трудност! Оказва се, как тази безтелесна гадина се движи с много висока ъглова скорост. А и непрестанно сменя ъгъла на елипсовидните си траектории. Съответно при тази висока динамика, няма как да я догонвам. Но пък на мига ми хрумва, че мога да я пресрещна. Тук проблемът ми е, че не знам с какъв енергиен потенциал разполага. Нито пък какви защитни или атакуващи приспособления има в наличност. Единственото което е ясно е, че нямам много време за размисъл. 

Свивам ръка в юмрук. Мисловно го обличам в енергийна ръкавица. И малко рисковано замахвам аксиално ( „екваториално“) на ауричното поле на детето с ясната идея при следващата обиколка да пресрещна въпросната досадница. Мдаа… Дали от наличие на интелект или по природна заложеност, но два или три пъти гадината сякаш усеща какво съм намислил. Съответно с рязка маневра успява да избегне сблъсъка. Това криволичене обаче е за сметка на скоростта. Явно при разстройването губи и маневреност. От което на четвъртия път се „удря“ в юмрука ми. Или по-точно казано в неговото енергийно поле. Сблъсъкът изцяло я извежда от ритъм. Въпреки това при петия и шестия замах отново я пропускам, но на седмия я „цапардосам“. И то здравата. Ударът е челно фронтален. Гадината отскача на около метър и половина от най-външния ауричен слой на детето. Прави три четири кръгчета на метър от него. Явно в някакъв  колеблив опит да се върне. Но вече е ясно - вземал съм и страха. Може би донякъде схваща, че определено съм наясно в каква последователност променя траекториите си. Следващия удар го нанасям още преди да е успяла да се ускори до началните си обороти. Крушето е още по-силно. В следствие на което безтелесното хайванче отлита някъде из ментала и повече не се появява.

  Звънвам и съобщавам, че съм приключил. Обяснявам необходимостта от някакво реакционно време за проявление. Което ще рече около половин час - максимум до четиридесет и пет минути – след което при детето би трябвало  видимо да има облекчение. Моля я при каквато и да е промяна да ми се обади, пояснявайки че няма за какво да се притеснява понеже пътувам и съм буден. 

Затварям.

След което се обръщам към спътниците си: 

- Туканка съм вече! 

- Опаа! Нашето момче се върна – подема реплика Многознаев и поглеждайки в огледалото за задно виждане към Племенницата си почти подвиква – Душичке я раздуй пак пред нас чичаците онова дето го започна за Кирил и Методий!

- Ами да! Мислех да кажа, как никоя писменост по света не се е родила изведнъж!

- Ахааа… Ми как стават тия неща – я?! Не е ли - сядаш - и пише букви! 

-  Стига Чичо!  Как така от нищото и хоп писменост!? Всяка една писменост е предхождана от някаква форма на протописменост. Същото е и с Тифинаг. 

- Ахааа… И нейната протописменост, как и от къде се е появила? 

- Протописмеността на Амазигтите съществува още около хиляда и двеста години преди Христа. Например в Тинерир район в югоизточно Мароко, в подножието на Атласките планини има едни скали в клисурите на Тодра и Дадес. Че в този район има десетки петроглифи с прото Тифинаг. Датирани са между около хиляда и двеста и хилядната години преди Христа. 

- Стига бе душице! - отново се прави на ощипана мома Фил - Толкова рано ли?

- О да! А някой може да са даже и от по-рано. Както е например в Ахагар. Това е една планинска верига в южен Алжир. Явява се част от централната Сахара. Там е свещено място за амазигтите – и особено за туарегите. Най-многобройни прото писмени графеми има в районите на Таманрасет и Асекрем. Някои от тях са на открито. Други са в пещери. За съжаление не можахме да посетим всички. Но пък по музеите видяхме техни копия. И след като Амазигтите от Кабилия ни показаха и гравираните, а и рисуваните върху глинени съдове най-вече протописмени знаци, ние им показахме 3Д принтерни копия на Плочките от Караново и Градешница. 

- Опааа… Душице вие май бая сте нагазили в дълбокото на древността. 

- Така си беше чичо. Но това което най-силно ме впечатли бе, че графичната символика на нашите плочки от Караново и Градешница имат странни допирни точки с тамошните от Тунис и Алжир. Даже не само точки ами по-скоро някакви особени сякаш невидими нишки. И тогава буквално на място на мен ми хрумна една идейна хипотеза, която предизвика голям интерес у колегите. Само чеее… Тя е по-скоро исторически детайл. И е доста в страни от езиковедската част. 

- Извинявай! Не разбрах! За коя част говориш! 

- Имам предвид дискусията ни около това дали Кирил и Методий са заимствали елементи от Тифинаг за нашата Глаголица. 

- И какво като е в страни? 

- В смисъл извънтематично да не ви досаждам с многословни отклонения. 

- Е! Ти тъй и тъй разлая историческите кучета, така чеее…  - усмихва и се Фил предразполагащо в огледалото за задно виждане, побутвайки ме леко с кутре и после я подканя – Не се коси! Карай си го право през тематичното просо душице!

- Ами предполагам всичко тръгна от там, че започнах да пиша дисертация за Тунис. И ръководителят на проекта, като видя колко съм нахъсана ме уреди да отида на още един тримесечен стаж вече с изучване на Тамазигт в Тунис. 

- Опааа… И защо такава загриженост от негова страна за твоя хъс? 

- Ами той е много възрастен. Има здравословни проблеми. И няма как да понесе натоварването там. А пише докторантура за професор. За това и се договорихме той да ме уреди на този езиково исторически стаж, от който аз да си направя моята дисертация. От моя страна аз да му обследвам и донеса нещата, от които той се интересува, за да пише по тях.  

- Ахаа… Имате сделка тип трудова братска делба. 

- Да, да! Те са приятели с дядо! А този човек много ми помогна. Особено в началото, когато трябваше да превключа мисленето си от история на езикознание. Именно от него знам езиковедската максимата, че ако искаш в дълбочина да разбереш какво си говори един народ, то обезателно трябва да се научиш да се вслушваш в тишината на паузите между репликите. 

- Опаа… Това да не е нещо, като да четеш между редовете?

- Абсолютно Чичо! А още ме учеше, че за да доловиш мъдростта в разговорите на обикновените хора то задължително трябва да се потопиш с душа и сърце в техния ежедневен бит.  В противен случай, колкото и да се напъваш да разбираш или да говориш един немайчин езика няма да ти се получава. И всичко което изричаш, ще е нещо, като втора употреба мисли назаем. 

- Казваш азбучната истина, как естествената езикова среда винаги си е била най-добрата филологическа школа. 

- Абсолютно чичо. Не го ли проумееш това… И опиташ ли се да разчиташ единствено и само на класическия академичен езиков курс, в разговорната среда на обикновените хора всичко изреченото от теб звучи като префърцунена сглобка от речева еклектика. А това определено ги притеснява. Разговорите стават сухи и настръхнали. И понеже казаното от тях вече не е от сърце и душа опиташ ли се да си превеждаш в дълбочина - преводът ти боксува.

- Ясно! А какво стана с оная хрумка предизвикала силен интерес сред колегите?!

- Ах да! Извинявайте! Малко се отнесох! Та в нея става дума, как изобразеното на плочките от Караново и Градешница са дело на Дунавската цивилизация. И в тях виждам много общи черти с протописмеността на Амазигтите. В следствие на което на общата делова среща организирана от домакините възникнаха доста сериозни дебати. Най-вече около хипотезата ми, че единият миграционен лъч от същата тази цивилизация се е насочил на запад. Имам предвид в посоката към Иберийския полуостров. И прекосявайки Гибралтар се е спрял в зоната на МАГРЕБ… 

- МАГРЕБ беше какво?

- Днешните Мароко, Алжир, Тунис, Либия.  

- Аха – да! 

- Но понеже този маршрут е много дълъг - предложих и една друга моя теза. 

- Която е?! 

- А да! Та тезата ми е, че е възможно по време на въпросния миграционен преход, нарочени хора, да са гравирали малки карти върху лесно преносими камъни. 

- Карти? – пита театрално Умников – И за какво пък да са точно върху камъни? 

- Е де Чичо! Все пак тези хора са били в медно каменната епоха. Папирусът като носител на информация е открит къде осем хиляди години по - късно. 

- Добре, добре! И какво по нататък? 

- Та на всеки от тези камъни те са изобразявали трайни топографски белези. Примерно на хълмове, реки, особени скали на районите, през които са минавали. А още са отбелязвали и моментното разположение на звездите в нощното небе. 

- Ти да видиш! И всичкият този труд е защо? – отново я прекъсва Знайко.

- Най-вероятно, ако срещнат някаква непреодолима преграда… Непримирима местна съпротива от някое коренно население… Илиии… Да речем не намерят подходящо място за заселване… Тооо… По така записаното в тези каменни карти да могат да се върнат обратно. 

- Логично! Браво Душичке! И после какво?! 

- После, стигайки до Планините в Кабилия в Алжир наситени с пълноводните и богатите на риба реки са решили, че ще останат там. 

- Пълноводни реки в Алжир и Тунис ли? Нали каза, че иде реч за райони на Сахара? 

- Ооо… Тогава там е имало много вода. Има данни за много пълноводни палео реки. А и днешното солено езеро, в което е снимана една от сериите на Междузвездни войни тогава си е било пълно с вода. Явно са си имали едно на ум. И са искали изминатия път да остане за поколенията. После са събрали всички камъни с малките карти и са ги преписали върху стените на пещерите. Всъщност така се е получила и една обща карта на целия миграционен маршрут от А до Я. 

- Ехааа… Браво бе душице! Това наистина си е една много интересна хрумка. 

-  Амаа! - надигам се аз – Това май съвсем не е само елементарна пътна схема... 

- Ми какво да е бе Тъпчев? – прекъсва ме Умников.

- Всезнайкиов! Този тип артефакти наситени със схематично образна топография са нещо, като сакрална карта на човешката памет гравирана върху камък. А щом е имало описание и на нощното небе то от тези камъчета е строял и небесният напев на звездите огрявали западния маршрут на мигриращите страдалци от Дунавската цивилизация.“

– Ооо… - възкликва искрено удивена младата жена – изключително поетична интерпретация на една затрупана от вековете древна миграция! 

- Айдее… - маха с ръце Умников - Поетико философите пак се развихриха…

- Фил стига! Дръж си геврека и спри да ръкомахаш – скастрям го аз, но той ми се изплезва, обръща се към племенничката и махвайки напук с ръка, казва: 

-  Душице остави го ти този Тъпчев. Я кажи на чичо си! Възможно ли е по онова време хората да са имали чак пък такова рационално мислене. 

- Ами чичо защо пък не? След като в Дунавската Цивилизация са имали йерархична организация на протодържавност, организирайки добива на сол около днешна Провадия. Или пък майсторската направа на неповторими за времето си златни накити. Имам предвид откритите във Варненския некропол… А още и култови фигурки като ония от Птичия Град край Пазарджик… 

- Даа… Интересно! А Душичке, а има ли някъде из античния свят подобни карти?

- О да! Последната която още ми е прясна беше тази на остров Самотраки. Това е един камък поставен в култовия храм. Онзи в който е била статуята на Богинята на Победата Нике. Но трябва да си с добър екскурзовод, за да ти я покаже. 

- Ясно. И само с това ли успя да спечелиш вниманието на домакини и колеги!?

- Е не! Не само с това. Идеята беше с още по-дълбока смисленост!

- Опааа! Ами тогава недей да скромничиш - карай нататък! 

- През втората пуническа война 218 – 202 година преди Христа пълководецът Ханибал, с четиридесет хиляди пехотинеца, девет хиляди конника и тридесет и седем бойни слона прави обход през Пиренеите и Алпите. Тогава в състава на неговите войски са били и много Амазигти. Това което там на място предположих е, че Ханибал е ползвал преписи от онези древни каменни карти. 

- Как, как? - въкликва Фил. 

- Предполагам Ханибал е наредил картите от стенописите на пещерите в Кабилия да бъдат преписани върху папирос или пергамент, които вече ги е имало.

- Опааа… Май започва да става интересно! – хили се Многознаев - Има логика душице! Защотоооо… Дааа… Едва ли един пълководец от неговия ранг ще поведе многобройната за времето си армия без да има ясна представа от къде ще мине. А и на какви ресурси от храна и вода ще може да разчита по пътя. Щотооо… То три пъти на ден да поиш и хрантутиш петдесет хиляди мъже на куп … Даа… Никак не е шега работа. Виждаш ли бе Тъпчо - виждаш ли! Какви умни неща говори моето момиче. А не като теб. Само да философства и да музицира. 

- Така, така. Нали сте си кръв! Пък и то на чичо и на вуйчо най се мятало…  – казвам аз и обръщайки се към момичето питам - Мен обаче ми е интересно защо всичкото това с картите върху камъчета ни беше разказано точно сега? 

- Ами знам ли?! – свежда смутено глава племенничката на Фил, но миг по-късно я вдига и добавя – Може би защото малко преди да дойдете се сетих за една част от разказа на обсебилото ме Блуждаещо съзнание. Там в която учителят на одриския принц при посещението си на Кабиле е държал в ръка три камъчета с гравирани върху тях руни. И сега започнах да осъзнавам, че отивам на някакъв вид сакрално място. Такова едно от което преди десетина хиляди години са тръгнали дедите на хората, при които бях на стаж и на гости в Тунис. А и още Кабиле се явява и място мотивирало един млад мъж да тръгне по следите на Учителя си. Разбира се ме разнежва и това, че стигайки до родното място на Учителя си е срещнал любовта на живота си. И като капак на всичкото това Блуждаещото съзнание на тази жената участвала в цялата тази любовна драма сега прави всичко възможно да отведе не кой да е - а точно мен - пак там в онази точка от където е започнало всичко…  Амиии…  На мен ми е трогателно…

- Добре… Добре! – прекъсва я Умников – Душичке само не се разстройвай – след което се обръща към мен и свъсвайки вежди се озъбва – Тъпчооо… Няма да ми разплакваш момичето – ей!

  Точно мисля сръфвайки го да се оправдая и телефонът ми отново звънва. 

Поглеждам – бабата на онова момченце е! 

Вдигам. А то от говорителя се разнася весел кикот. 

При което на свой ред питам: 

- Нещо смешно ли се е случило?

- Да! – възкликва жената от другата страна на линията и опитвайки се да сдържа смеха си започва да разказва – Обяснявам им, че въпреки всичко съм ти се обадила. И че ти ще поработиш по детето. А още и какво си ми разяснил. Моля да изчакат поне половин час. Но снахата нали е против такъв тип лечения, наричайки ги бабини баяния - започва да нервничи. А аз хем ти вярвам, хем ми е много притеснено. За това и през има няма три минути си гледам часовника. Не са минали обаче и двадесет минути от както си приключил… И снахата започва да облича детето. Взема ключовете от колата и тръгва. Клатейки глава синът я последва. А на мен всичко под лъжичката ми е на топка. Съответно увисвам на прозореца. Колата потегля, но след три метра рязко спира. Синът слиза и се забързва към входа. Изтръпвам! Явно долу нещо се случва. Оказва се, че са забравили медицинския картон на детето. Отдъхвам си. Подавам го и отново залепвам на прозореца. Синът влиза на шофьорското място. Виждам че запалва двигателя, но колата не помръдва. Явно пак нещо става. Отново ме полазват тръпки. В следващия момент колата потегля, но не напред - а назад. И най-изненадващо паркира на мястото, от което е потеглила. Изпадам в трепетна почуда. Миг по-късно задната врата се отваря и малкия изхвърча навън като тапа. Докато успея да си помисля каквото и да било слиза и баща му, следвайки го към люлките пред блока. Снахата слиза от колата и влиза във входа. Поглеждам си часовника – ми да! От както си свършил сеанса са минали тридесет и осем минути. А ти каза реакционно време най-много четиридесет и пет. Снахата се прибра, сумтейки недоволно, как малкият още в асансьора се бил даврандисвал. А щом влезли в колата бил категоричен, че нещото което го карало да плаче вече го няма. И че не иска на чичо доктор, а на люлките. И то веднага. Нямаш си на представа колко съм ти благодарна. Но щом пътуваш да не те занимавам повече. Като се върнеш се обади да се почерпим за добрата работа. Хайде лек път. 

- Благодаря ти! И на вас лека нощ! И да нацелуваш малкия по петичките – отговарям аз и поглеждам към спътниците си – Благодаря ви и на вас за разбирането. С моя малък пациент вече нещата са наред.      

Племенничката пита може ли да споделя за какво иде реч, при което Знайко реагира по типичния за него начин: 

- Пак някоя от неговите измишльотини. Ама то и ние дето ти вярваме сме си виновни. 

– Стига де чичо! Ако не беше този човек сега изобщо нямаше да знам какво се случва с мен… 

- Душичке може и така да е… Ама ти не му вдигай акциите, че той като се възгордее и не спира да ме хапе. 

– Да бе да! От както го познавам май, само ти го хапеш. Аз пък искам да знам какво му е било на детенцето. И как този човек буквално пред очите ми му помогна от разстояние - ей така седейки си на седалката в движещ се автомобил… 

- Айдее… Тъпчо пак си намери фен-слушател, че и на всичкото отгоре историко – езиковед за адвокат едновременно. Хубаво де! Слушай му фантасмагориките. Ама ако нещо не ти е ясно, да си знаеш, че няма да съм аз този дето ще ти обяснявам измишльотините му. Оправяйте си се двамата.

- Е! Ако пък толкова ти свидят обясненията ще питам Изкуствения Интелект.

 - Добре устатнице… Нека е на твоето – хили се под мустак Умников и ме сръчква са лакът - Хайде Тъпчев думай си сега рецитацията.   

  Обяснявам на всеослушание за случилото се. Като проблема така и начина по който съм действал. Съответно получавам три въпроса от Племенничката и един от Умников. Извинявам се на дамата, че ще започна с въпроса на Умников, понеже това, за което той пита ще и е от полза после при отговора ми към нея.

Отговарям му.