Старите тетрадки...
Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната тетрадка, защо пък съм я запазил – да ме питаш, не мога да ти отговоря. Не е като да съдържа нещо ценно: нито прозрения за живота, нито бляскави научни открития. Затова пък е една доста изстрадала тетрадка, спомогнала за изглаждането на междуличностните ти неразбирателства с тоя от предния чин. Всъщност спомогна и за изглаждането и на последната му мозъчна гънка де, ама пък беше майсторски удар. Нищо, че те изгониха като мръсно коте от него час, струваше си да гледаш как му дрънчи главата на милото другарче. Ама как се казваше той? Боже, как се забравят кръвните врагове от училище... дали пък не беше Светльо? Мне, Светльо беше онзи от крайната редица, дето ти лепна дъвка в косата, пък ти му се смя като му падна долнището на анцуга в часа по физическо. Не беше лошо момче, сега май в София живее... после си мятахте бележки в час, ето половината страници от тетрадката са изпокъсани. А това в ъгъла на листа какво е, а то се гледало наобратно... ей го на и Жоро Дебелия, ама внушително шкембе съм му надраскал, това беше след като изяде шестте хамбургера и спечели онзи бас с тоя от другия клас, дето после го изключиха. Пък що го изключиха тоя човек, голям шегаджия беше, ама на училище не се вясваше много-много. Ей, той ходеше с оная русата от „Г” клас, дето всички бяха луднали по нея. Даже стихове й посвещавах, чакай да видя в тая тетрадка ли са. Тц, сигурно са в онази по геометрия, и тя трябва да е тука някъде... а, ето я. То повече драсканици и смешни стихчета, отколкото чертежи тука. Ех, какъв зор виждах с тая математика едно време, ама ей на, инженер сега станах. Ама то го е казал народът: каквото най-мразиш, то ти идва на главата. Я кое време станало, то трябва да излизам. Да взема да я прибера аз тази тетрадка, че как да я хвърлиш, то все едно себе си хвърляш на боклука...
© Калина Градинарова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми много... и аз напоследък съм се сетила за онези времена, даже не спирам да издирвам бивши съученици във Фейсбук!
-
как да я хвърлиш, то все едно себе си хвърляш на боклука...
Верно я!
Да знаеш аз какви "бисери" намерих в една такава, даже адреса на съученика, който...
-
стойностно!
-
Хубаво е ...
-
Ха, добре дошла
Страхотно е!Наистина много свежо.Зарадва ме много!
Поздрави, Кали -
Много свежо,образно,забавно и заковаващ финал, хареса ми.
Тетрадката ми напомни за учебника по шофьорство - направо енциклопедия на шеги и рисунки,ми като не знам къде е...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
