Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната тетрадка, защо пък съм я запазил – да ме питаш, не мога да ти отговоря. Не е като да съдържа нещо ценно: нито прозрения за живота, нито бляскави научни открития. Затова пък е една доста изстрадала тетрадка, спомогнала за изглаждането на междуличностните ти неразбирателства с тоя от предния чин. Всъщност спомогна и за изглаждането и на последната му мозъчна гънка де, ама пък беше майсторски удар. Нищо, че те изгониха като мръсно коте от него час, струваше си да гледаш как му дрънчи главата на милото другарче. Ама как се казваше той? Боже, как се забравят кръвните врагове от училище... дали пък не беше Светльо? Мне, Светльо беше онзи от крайната редица, дето ти лепна дъвка в косата, пък ти му с ...